Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Прекара нощта много неспокойно. Боеше се, че жена му ще открие със зоркото си око контрабандата, която той криеше в пояса си. Проклетницата, сякаш надушваше парите. Затова бе тъй разтревожен. Както и да застанеше, не се чувствуваше сигурен, смятайки, че монетата ще се види през дрехите му. По време на вечерята всички бяха много весели; отдавна не бяха вечеряли тъй добре. Но като си легна, Идо наново взе да се измъчва от страховете си и не му оставаше нищо друго, освен да се свива на кълбо цялата нощ, с ръце, кръстосани на пояса, защото при някое от обръщанията, които двамата правеха върху неравните сламеници, ръката на жена му можеше да докосне монетата и щеше да му я отнеме като две и две четири. Спа толкова лошо, че в действителност спеше с едното око, а с другото бдеше, готов да брани контрабандата си. Най-лошото бе, че като го видя превит на две като буквата „S“, жена му си помисли, че пак са го свили спазмите и предложи да го разтрие, тъй като това им беше най-добрият лек, а Идо, като чу това предложение, се разтрепера цял, виждайки се разобличен и загубен. „Сега я втасахме“, помисли си той. Но разумът му подсказа отговора и той заяви, че изобщо не го боли, ами му е студено и без повече обяснения се обърна към стената, залепи се о́ нея като с клайстер и се престори на заспал. Най-сетне настъпи утрото, а с него и спокойствието в сърцето на Идо, който изми почти цялото си лице и се издокара, като си сложи с известно тщеславие червената вратовръзка.

Беше станало вече десет преди обед, тъй като мина доста време, докато той се измие добре . Росита закъсня много да донесе водата, а Никанора си бе доставила огромното удоволствие да отиде на пазар. Всички членове на семейството се кикотеха, когато се срещаха из къщи, а най-весел беше дон Хосе, защото… ако знаеха!…

Нашият герой изхвръкна и тръгна по улица „Мира ел Рио Баха“, която е толкова стръмна, че трябва да си еквилибрист, за да не се отърколиш с главата надолу по камънаците. Идо слезе по нея почти както го правят дечурлигата, на един дъх, и щом се озова на площадчето, което се нарича „Нов свят“, душата му се отпусна като птичка, стрелнала се във въздуха. Той се разпъхтя, сякаш искаше да вкара в дробовете си повече въздух, отколкото побираха, разтърси тяло, както правят кокошките. Прежурящото слънце му беше приятно, а съзерцанието на онова синьо, безкрайно чисто и ведро небе даваше криле на литналата му душа. Простодушен и впечатлителен, дон Хосе беше като децата или истинските поети и усещанията му бяха винаги живи, а образите изключително релефни. Той виждаше всичко прекалено уголемено или смалено — според случая. Когато биваше весел, предметите му изглеждаха чудно красиви; всичко му се усмихваше , според собствения му израз, който много обичаше да употребява. Обратно, когато биваше натъжен, което ставаше най-често, и най-красивите неща погрозняваха — ставаха черни и се покриваха с воал… струваше му се, че е по-вярно да каже „със саван“ . Същия ден той беше в добро настроение и възбудата от щастието го правеше повече дете и поет от друг път. Ето защо „Нов свят“, най-запустялото и грозно място на земното кълбо, му се стори красив площад. Излезе на улица „Ронда“ и се огледа като естет наляво и надясно. Ето „Пуерта де Толедо“ 179 179 Арка в Мадрид. — Б.пр. . Каква величествена архитектура! От другата страна е фабриката за газ… О, чудеса на индустрията!… После — сияйното небе и ония далнини на Карабанчел 180 180 Предградие на Мадрид. — Б.пр. , които се губят в необятността, наподобяваща океан дори с шумовете си… Великолепия на природата! Както си вървеше, в миг го обзе такава страст към обществената просвета, че едва не припадна от глупавите надписи, които виждаше навсякъде.

„Ни са ръзришава да са прудават дреи и нито да са куват перони“, гласеше на една страна. Дон Хосе възкликна: „Ей че тъпота!… Неграмотни!… Да употребят два съединителни съюза! Ама животни с животните, не виждате ли, че първият, естествено, свързва думите или изреченията в положителен смисъл, а вторият — в отрицателен?… И да няма какво да яде един човек, който би могъл да научи на граматика цял Мадрид и да оправи тези престъпления с езика… Защо правителството не ми даде, да речем, защо не ми даде служба със съответно заплащане — да бдя за обявленията? Пънове такива, какви глоби щях да ви налагам!… Ама и теб си те бива: «Дават са стаи пуд найм»… Много хубаво, господинчо. Толкова ли ви харесват «и»-тата, че ги изяждате? Ах, ако правителството ме назначеше за отговорник по правописа из обществените места , щяхте да видите… Хайде, друг такъв: «Зъбрънену» . «Забранено е да си магаре» — казвам аз.“