Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Но това, което най-много възбуди любопитството на двете дами, бе един голям тезгях по средата на помещението, заемащ го почти изцяло — една маса, курдисана върху скамейки, като тия, дето се използват от тапицерите, а върху нея — големи пакети или снопчета сгънати листа от фина хартия за писане. Купчините бяла хартия в единия край на масата в другия лягаха вече с черни краища, превърнати в траурна хартия 175 175 Листчета, които се пускат в гроба върху ковчега от присъствуващите на погребението. — Б.пр. .

Идо разстилаше върху тезгяха белите листа хартия. Едно момиче, което трябва да беше Росита, ги броеше вече превърнати в траурни листчета и стъкмяваше от тях купчинки. Никанора помоли госпожите да й позволят да продължи. Тя беше по-скоро една състарена, отколкото стара жена и личеше, че никога не е била красива. Някога сигурно е имала хубава плът, ала тялото й беше вече сгърчено и хлътнало като празна торба. Повярвайте, не се знаеше кое по него е гърди и кое корем. Лицето й беше муцунесто и неприятно. Ако изразяваше нещо, то беше много корав и кисел характер; ала това лице лъжеше както много други. Никанора беше нещастна жена с повече доброта, отколкото разум, изпитана в борбите на живота, който за нея беше битка без победа и без отдих. Вече се бранеше само с търпението си и това удължаване на мутрата, което я загрозяваше значително, бе дошло може би от толкова гледане в лицето на неволята. Венера Медичи беше с болни клепачи, зачервени и винаги влажни, лишени от мигли, поради което казваха за нея, че с едното око оплаквала баща си, а с другото — майка си .

Хасинта не знаеше кого повече да съжалява — дали Никанора, заради това, което представляваше, или пък съпруга й, заради това, че я смяташе за Венера, когато се наелектризираше . Идо беше много свит в присъствието на двете дами. Тъй като столът, на който седна Гилермина, започна да издава някакви стонове и да се огъва, предизвестявайки може би, че ще се разпадне, дон Хосе излезе тичешком да донесе друг от съседите. Росита беше стройна, ала малокръвна, с цвят на слонова кост. Привличаше вниманието прическата й на къдрици — бухнала, насмолена и нагласена с много чар.

— Но какво правите с тая боя? — обърна се Гилермина към Никанора.

— Аз съм лутера 176 176 От „луто“ траур (исп.). — Б.пр. .

— Ние сме лутерани — каза Идо, усмихвайки се много доволен, че е имал слука да пусне тая шега, която беше пускана безброй пъти.

— Какво говори този човек! — каза основателката ужасена.

— Млъкни и не говори глупости — отвърна Никанора. — Аз съм лутера , тъй да се каже — боядисвам траурна хартия. Когато нямам друга работа, донасям си в къщи няколко топа хартия и я боядисвам точно както виждат госпожите. Собственикът плаща по един реал за топ хартия. От мен е боята и като работя цял ден, ми остават шест-седем реала. Но времената са лоши, има малко хартия за боядисване. Всички лутери са без работа, госпожо… Защото, естествено, или умират малко хора, или не им пускат листчета… Човече — каза тя на съпруга си, като го стресна, — какво си се зазяпал там? Натъкмявай.

Идо, който слушаше жена си, както се слуша блестящ оратор, се събуди от унеса си и се зае да натъкмява. Така те наричаха поставянето на листовете хартия стъпаловидно един върху друг, като на всички остава открита една равна ивица, която се боядисва. Тъй като Хасинта наблюдаваше внимателно работата на дон Хосе, той се постара да я свърши с вече позагубена безупречност и лекота. Беше приятно да ги гледаш — с тъй еднакви движения, сякаш бяха създадени да бъдат в такт. Росита трупаше листа и топчета, без да промълви дума. Никанора, като гледаше съпруга си, направи на Хасинта знак, с който искаше да рече: „Днес е добре.“ След туй започна бързо да минава с четка по хартията, както се прави с изрязани шаблони.

— А абонаментите с доставка — попита Гилермина — носят ли нещо?

Идо отвори уста, за да даде бърз и разумен отговор на този въпрос, ала жена му светкавично взе думата и той дълго остана със зяпнала уста.

— Абонаментите — заяви Венера Медичи — са една съсипия. Този Хосе няма късмет… Много е честен и го лъже, който си иска. Клиентите са лоша работа, госпожи, а има и абонати, които не плащат дори насила. Сетне, тъй като миналия месец, тоя („тоя“ беше дон Хосе) загуби една банкнота от четиристотин реала, пълномощникът по книгите му я удържа от премиите, които му се полагаха. Затова, естествено, сме закъсали толкова и малкото, което се скътва, го пипва собственикът на дома.