Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

На следния ден Хуан беше горе-долу в същото състояние. Сутринта, докато Барбарита и Пласидо обикаляха от магазин в магазин, отдадени на насладата от покупките в навечерието на Коледа, Хасинта излезе заедно с Гилермина. Беше оставила съпруга си с Вилялонга, след като му бе подхвърлила, че уж отива във „Вирхен де ла Палома“ да чуе една литургия, както е обещала. Облеклото на двете дами беше тъй различно, че приличаха на господарка и слугиня. Хасинта си бе сложила палто или пардесю с цвят на стафида, а Гилермина носеше обичайния си прескромен костюм.

Хасинта вървеше тъй замислена, че глъчката на улица „Толедо“ не можа да я отвлече от вглъбеността в собствения й вътрешен свят. Наполовина скованите сергии по целия тротоар, започващи от колонадата на „Сан Исидоро“, дреболиите, дайретата, евтиният фаянс, дантелите, медните съдове от Алкарас 172 172 Селище в Испания. — Б.пр. и хилядите вехтории, които бяха изложени в тия ниши от зле заковани дъски и от още по-зле опънати платнища, минаваха пред погледа й, без тя да ги забелязва в същност. Възприемаше само мъглявите силуети на различни предмети, които вървяха край нея, докато тя сякаш стоеше на едно място, и живописният път се плъзгаше пред очите й като завеса. Върху тая завеса имаше гроздове фурми, окачени на върлини; бели дантели, които падаха на вълни от дълги прътове като ластари на пълзящо растение; купища от смачкани презрели смокини; халва на късове като дялани камъни, които сякаш бяха донесени току-що от някоя кариера; маслини в разсъхнали се бурета; една жена, наместила се на стол пред някакъв кафез, показваше две дресирани птички; после — купища златни плодове, портокали в кошници или струпани в канавката. Улицата бе станала непроходима и изпречваше като безброй препятствия пред краката на забързаната тълпа купища от делви и съдини, а паветата трепереха от минаващите коли и сякаш хората и гърнетата танцуваха. Мъже, с низи от навързани разноцветни кърпи, се изпречваха на минувача, сякаш го примамваха както тореадор мами бика. Пискливи жени пронизваха слуха с настойчивите си подвиквания, като досаждаха на зяпачите и ги поставяха пред избора да купят или да умрат. Хасинта виждаше топовете раздиплени на вълни платове покрай всички стени — сини, червени и зелени перкали, проснати от врата до врата, и замаяният й поглед преувеличаваше извивките на това писмо от парцали. Висяха, прикрепени с карфици, забрадки с ярки елементарни цветове, които се харесват на диваците. Блестеше оранжевото, скърцащо като несмазани оси; естественият цинобър, който сякаш боде очите; карминът, който киселее като оцет; кобалтът, който внушава мисли за отравяне; зеленото като корем на гущер и това липовожълто, в което има някаква поезия, примесена с охтика като в „Травиата“ . Входовете на магазините, отворени сред толкова парцали, позволяваха да се види вътрешността им, тъй пъстра, както отвън, и продавачите които, облакътени на тезгяха, или мереха платове, или бъбреха. Някои размахваха ръце, сякаш плуваха в море от кърпи. Чувството на тези продавачи за живопис се проявяваше във всичко. Ако имаше някоя колона в магазина, обличаха я с червени, черни и бели корсети, а с долните фусти правеха остроумни декоративни съчетания.

Хасинта срещна различни много префърцунени хора. Бяха манекените, облечени като жени — с чудовищни подплънки , или като мъже — с вълнени костюми. След това забеляза шапки, много шапки, накацали подредени на закачалките по дължината на цяла къща; жакети, разперени с пръчка, кожуси и други дрехи, които имаха нещо, да, нещо от човешки същества без крака и глава. Накрая Хасинта не гледаше вече нищо, вгледа се само в едни жълти, съвсем жълти мъже, които, окачени на бесилки, се люлееха под напора на вятъра. Това бяха комплекти от бархетен панталон и риза, зашити един за друг, които на пръв поглед приличаха на същества от сяра. Имаше и яркочервени. Червеното изобилствуваше в изложените стоки толкова много, че те напомняха за народ, чиято религия е кръвта. Червени платове, червени сбруи, червени гердани и оглавници с арабски пискюли. Вратите на кръчмите — също с цвят на кръв. И не бяха една и две. Хасинта се плашеше, като ги виждаше толкова много, а Гилермина възкликна:

— Какво падение! На всяка крачка — кръчма. Оттук излизат всички престъпления.

Когато се озова близо до целта на своето пътуване, Хасинта насочваше вниманието си изключително към децата, които срещаше. Госпожа Санта Крус се смайваше, че има толкова много майки из тия квартали, понеже на всяка крачка срещаше някоя с рожба на ръце, много добре подслонена под шала. Всички тия бъдещи граждани подаваха само главата си над майчиното рамо. Някои бяха обърнати назад, показвайки кръглите си личица в кръжилото на шапчиците и живите си очички, когато се смееха на минувачите. Други бяха с разстроени лица, като хора, които са разочаровани още в началото на човешкия живот. Също така Хасинта видя не едно, а цели три деца на път за гробището. Представяше си ги много спокойни и с восъчен цвят, легнали в ковчежета, които някакви чичковци носеха на рамо, както се носи чифте.