Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Честта — проговори Хуан. — Да. Честта е условно чувство…

Идо се приближи стъпка по стъпка до Санта Крус и го докосна много нежно по рамото, като закова в него очите си на изплашен пуяк. След една дълга пауза, през която Хасинта се долепи до съпруга си, сякаш за да го предпази от някакво нападение, нещастникът започна да говори — отначало много тихичко, пришепвайки, после повиши глас, докато най-сетне завърши гръмко:

— Ами ако вие откриете, че жена ви, Венера на Медичите, с атлазена плът, с лебедова шия, с очи като звезди… ако вие откриете, че туй божество, което обичате лудо, тая дама, която бе тъй чиста; ако вие откриете, повтарям, че тя не изпълнява задълженията си и отива на тайнствени срещи с един херцог, с един гранд на Испания, да, господине, със самия херцог еди-кой си?

— Човече, туй е много сериозно, ама много сериозно — увери Хуан, ставайки по-сериозен и от съдия. — Сигурен ли сте в това, което казвате?

— Дали съм сигурен?… Видях го, видях го.

Той произнесе това с потиснат глас, сякаш искаше да се разплаче.

— А вие, мили мой дон Хосе — каза Санта Крус, правейки се вече не на сериозен, а на потресен, — защо стоите, та не искате удовлетворение от херцога?

— Дуели… дуелчета за мен? — възрази Идо със сарказъм. — Туй е за глупаците. Тези неща се уреждат по друг начин.

И той наново започна тихичко, за да заключи с крясък:

— Аз ще раздам правосъдие, заклевам ви се… Надявам се пак да ги хвана in fraganti, in fraganti 168 168 На местопрестъплението. — Б.пр. , господин дон Хуан. Тогава ще се появят двата трупа, прободени от една-едничка шпага… Това е отмъщението, това е законът… от една-едничка шпага… И аз ще стоя най-хладнокръвен, сякаш нищо не се е случило. И ще мога да изляза на улиците, да показвам изцапаните си с кръвта на прелюбодейците ръце и да викам: „Научете се от мен, съпрузи, да браните вашата чест. Вижте тези справедливи ръце, вижте ги и ги целунете…“ И ще дойдат всички… всички, да целуват ръцете ми. И ще бъде едно такова целуване на ръце, защото има толкова, толкова много…

Като стигна до този градус на печалния си пристъп, за нещастния дон Идо вече нямаше спасение. Жестикулираше насред стаята, сновеше насам-натам, заставаше пред съпрузите без никаква проява на уважение, бързо се извръщаше на пета и притежаваше всички признаци на човек, напълно безотговорен за това, което върши и говори. Прислужникът стоеше на вратата и се смееше в очакване господарите да му заповядат да изхвърли това чучело на улицата. Най-сетне Хуан даде знак на Блас, а на жена си каза тихо: „Дай му няколко дуро.“ Бедният дон Хосе се остави да бъде отведен до вратата, без да каже и дума, нито да се сбогува. Блас сложи на главата му най-вехтия от всички клакове, в едната му ръка — омазаните папки, а в другата — двете дуро, които му даде за случая господарката, вратата се затвори и се чу тежката несигурна стъпка на наелектризирания човек по стълбите надолу.

— Мен това не ме забавлява — каза Хасинта. — Плаши ме. Горкият човек! Сигурно мизерията и недояждането са го направили такъв.

— Това е най-безобидното, което можеш да си представиш. Щом отидем у Хоакин, ние го закачаме да говори за прелюбодейката. Обхванала го е натрапчивата мисъл, че жена му му изневерява с един гранд на Испания. Иначе той е разсъдлив и много искрен във всичко, което казва. От какво ли произлиза това, боже мой? Както ти казваш — от недояждането. Този човек е бил също автор на романи и от описване на толкова прелюбодеяния и от ядене само на фасул, мозъкът му се е размекнал.

Не стана дума повече за лудия. Вечерта дойде Гилермина и Хасинта, която пазеше омазнената картичка с адреса на Идо, я даде на приятелката си, та тя да му помогне в своите акции. Наистина семейството на посредника на книги („Мира ел Рио“ 12) заслужаваше някой да се заинтересува от него. Гилермина познаваше къщата и имаше в нея много протежета. След като я посети, тя описа най-патетично на малката си приятелка мизерията, която цареше в бърлогата на Идовци. Съпругата беше една нещастна жена, мъченица на труда и на изтощението от глад, скромна, осакатена, много грозна, с отчайващ външен вид. Идо печелеше малко, почти нищо. Семейството живееше от това, което печелеха големият син — словослагател, и дъщерята — девойка с хубава външност, която учеше за фризьорка.

Една сутрин, два дни след посещението на Идо, Блас извести, че в приемната бил онзи човек с четинестата коса. Искал да говори с господарката, бил много кротък. Хасинта тръгна и още преди да стигне там, вече отваряше портмонето си.