Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Стига — каза той, без да го дочете, — хайде да си разпределим дажбите и ние. Маркизът не идва. Няма да го чакаме повече.

В това време влезе Блас, прислужникът на Хуан, с подредената вече масичка, на която щеше да обядва болният. Не след дълго се появи и Хасинта с чинии. След като я поздрави, Апариси каза:

— Гилермина ми повери известие за вас… Тъй като тя търси тухли за основи, днес няма да има филантропична одисея по пътя към енорийската църква на въшливите енориаши. Направен е вече целият изкоп на зданието… и то с малко пари. Едни каруци работят на парче, други — за милостиня; един помага половин ден, друг отива за няколко часа; важното е, че кубикът излиза под пет реала. И не знам какво излъчва тая жена! Когато отиде да нагледа обекта, даже мулетата разбират и теглят по-силно, да й доставят удоволствие… Откровено казано, аз, дето все съм смятал, че въпросното здание е неосъществимо , виждам…

— Чудо, чудо — отбеляза дон Балдомеро по пътя към трапезарията.

— А ти? — попита Хуан съпругата си, като останаха сами. — Тук ли ще обядваш или там?

— Искаш ли тука? Ще обядвам на двете места. Майка ти казва, че много те глезя.

— Вземи, лакомке — каза той, подавайки и късче омлет с вилицата.

След като го хапна, Хасинта изтича в трапезарията. Не след дълго се върна, смеейки се.

— Запазил съм ти бяло месо от чучулига. Хайде, отвори устица, момиченце.

Момиченцето взе вилицата и след като хапна бялото месо, пак почна да се смее.

— Колко е весело днес времето!

— Просто дойде маркизът и щом седна на масата, започнаха да се обстрелват с Апариси.

— Какво казаха?

— Апариси твърдеше, че монархията не е осъществима , а след туй изтърси едно ipso facto 162 162 От самия факт (лат.). — Б.пр. и много други изискани неща.

Хуан избухна в смях:

— Маркизът сигурно е разярен?

— Яде мълчаливо и замисля отмъщение. Ще ти разказвам всичко, което става. Искаш ли скумрия? Искаш ли бифтек?

— Донеси ми каквото искаш, само ела по-скоро.

И тя скоро се върна, като носеше едно рибено блюдо.

— Мили мой, той го уби.

— Кой?

— Маркизът — Апариси… остави го на място.

— Казвай, казвай.

— Ами най-искрено изтърси на неприятеля си едно delirium tremens 163 163 Лудост с треперене (лат.). — Б.пр. в упор, а след туй, без да му даде време да си поеме дъх, едно mane, tegel, fare 164 164 По-правилно mane, thecel, fares (претеглено, преброено, разделено — лат.), пророческа заплаха, която тайнствена ръка написала на стената на залата, където цар Валтасар празнувал оказалия се впоследствие последен свой пир, когато Дарий прониквал във Вавилония („Книга на пророк Даниила“, глава V, Стария завет на Библията). — Б.пр. . Другият остана като зашеметен от удара. Ще видим с какво ще му излезе.

— Знаменит е! Ще пием кафе заедно — каза Санта Крус. — Върни се по-бързо тук. Каква си зачервеничка!

— Защото много се смях.

— Когато казвам, че ми хващаш очите…

— Връщам се моментално… Отивам да видя какво ще изскочи оттам. Апариси е възмутен от Кастелар 165 165 Емилио Кастелар (1832–1899), испански политик, писател и оратор. — Б.пр. и казва, че се е случило така със Салмерон 166 166 Николас Салмеро́н (1837–1908), испански политик и философ, президент на Първата испанска република през 1873 г. — Б.пр. , защото той не бил следвал съветите му…

— Съветите на Апариси!

— Да, а маркизът трепери от страх да не се надигне работническата маса .

Хасинта се върна в трапезарията и донесе последната клюка:

— Мили, ако отидеш там, ще си умреш от смях. Горкият Муньос! Другият се е съвзел и му изсипва истински бисери… Представи си, сега разправя, че бил видял един снаряд от ония, дето изстрелват карлистите с пушка берданка… Не казва дупки, а отверстия. Всичко става на отверстия, а маркизът не знае какво му става.

Тя не можа да продължи, защото Муньос, с голяма пура в уста, влезе да поздрави болния.

— Здравей, Хуанин… Екстернирани ли сме?… А какво ти е? Хрема ли? Не е страшно, щом слузта трябва да се отдели, нека се отдели… С една дума, аз се… — щеше да каже „се омитам“ , ала като видя Апариси (тъй решиха Хасинта и съпругът й), каза „се изнасям“.

Някъде към три часа съпрузите останаха сами в кабинета: той седна в креслото да чете вестници, а тя се зае да оправи оставената в безпорядък стая. Барбарита беше излязла на покупки. Прислужникът съобщи за някакъв човек, който искал да види господин младежа .