Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Ако всичко, което се случва на високопоставени лица, заслужава да бъде хроникирано, би могло в един лист за декември 1873 година на американския календар 161 161 Става дума за календари, донасяни от Южна Америка. — Б.пр. да се намери такова пасажче: „Ден еди-кой си — силна хрема на Хуанито Санта Крус. Поради невъзможност да излезе от къщи той изпадна в дяволски лошо настроение.“ Беше седнал до камината, завит от кръста надолу с одеяло, което приличаше на тигрова кожа, с нахлупена до ушите шапчица, с вестник в ръка, с три, четири, че и повече вестници на близкия стол. Хасинта пускаше шеги за принудителното му пленничество, а той, забавлявайки се с тия закачки, се преструваше, че я бие — хвана я за едната ръка, стисна брадичката й с пръсти, разтърси главата й и зашлеви уж няколко страхотни плесника, а после я удари много пъти и по други части, силно я щипа или мушка с яко изпънат показалец. След като добре я смля, той й отсече главата, но като че и това не му стигна, та жестоко я прониза с най-зверски и нечовешки гъдел, придружен от свирепите думи:

— Колко закачливо е станало моето момиче!… Аз ще науча моята палячка да не пуска шегички и ще й сложа един хубав бой, та да не помисля да…

Хасинта премаляваше от смях, а Дофина продължи с леко сериозен глас:

— Знаеш добре, че не съм скитник… Честно — не можеш да се оплачеш. Познавам съпрузи, които, щом стъпят на улицата, вече цели три дни не се вестяват в къщи. Те биха могли да ме вземат за образец.

— Придавай си важности, божа кравичке — отвърна Хасинта, изтривайки сълзите си, избликнали от смеха и гъдела. — Зная, че има лоши: но аз не слагам ръка в огъня, че ти си номер едно сред тях.

Хуан поклати глава заплашително, а Хасинта застана далеч от него да не би да се повтори варварският гъдел.

— Ти изискваш прекалено — каза съпругът, съжалявайки, че жена му не го счита за най-съвършеното от сътворените същества.

Хасинта направи смешна гримаса, като смръщи вежди и сви устни, с което искаше да каже: „Не ща да се забърквам в спорове с тебе, защото ще изляза с вдигнати ръце.“ И това бе вярно, защото Дофина умееше доста изкусно да жонглира с мисълта си.

— Хайде — заяви тя, — да оставим глупостите. Какво искаш да обядваш?

— И аз идвах да разбера точно това — каза доня Барбара, появявайки се на вратата. — Ще обядваш каквото искаш; но за твое сведение, донесла съм много вкусни чучулиги. Божествени , както казва Еступиня.

— Донесете ми каквото искате, по-гладен съм и от школски учител.

Когато двете дами излязоха, Санта Крус мисли известно време за жена си, като произнесе наум едно хвалебствено слово за нея. Какъв ангел! Той още не беше успял да направи грешка, а тя вече му я прощаваше. В дните преди хремата нашият герой се намираше в един от ония етапи или приливи на непостоянната си природа, които, отдалечавайки го от авантюрите, го приближаваха към жена му. Най-пристрастените към нелоялен живот хора понякога изпитват деен копнеж да се поставят за кратко време под властта на закона. Законът ги блазни така, както ги изкушава прищявката. Когато Хуан се намираше в положение на прилив, у него надделяваше желанието всичко да си остане така; нещо повече — стигаше дотам — да вярва, че това ще продължи много. И Хасинта биваше доволна. „Още веднъж спечелен — мислеше си тя. — Де да траеше хубавото!… Да можех да го спечеля веднъж завинаги и да разгромя по всички линии шантонерките!…“

Дон Балдомеро влезе да види сина си, преди да мине в трапезарията.

— Какво е това, синко? Казах ли ти — не се обличаш. И вие ги вършите едни с Вилялонга! Да се спрете да говорите в десет през нощта на ъгъла на Министерството на вътрешните работи — още една щуротия! Видях те там. Идвах с Кантеро от банковия съвет. И, разбира се, сме в безпътица. Не се знае докъде ще стигне тази анархия. Акциите — по 138!… Влезте, Апариси… Това е Апариси, идва да обядва с нас.

Общинският съветник влезе и поздрави двамата Санта Крус.

— Кои вестници четохте? — попита бащата, намествайки пенснето си, което ползуваше само за четене. — Вземи „Ла Епока“ и ми дай „Ел Импарсиал“… Добре, добре вървят нещата. Горката Испания! Акциите — по 138… консолидираният — по 13.

— Какво 13?… Тъй ви се иска — обърна внимание вечният общински съветник. — Снощи го предлагаха по 11 на черната борса и никой не го искаше. Това е потоп.

И като подчертаваше по най-забележителен начин онова свое изражение, като че усеща зловоние, добави, че всичко, което ставало, той го е предвидил и че събитията не се различават ни най-малко от това, което той е пророкувал ден след ден . Без да обръща внимание на приятеля си, дон Балдомеро прочете на глас всекидневната новина-припев: „Еди-кой си отряд влезе в еди-кое си село, изгори общинския архив, разпредели си дажбите и излезе… Еди-коя си колона преследваше енергично еди-кой си главатар и като си разпредели дажбите…“