Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Трябва да кажем, че Санта Крус обичаше жена си. Дори и в дните, когато приливът на изневярата беше най-силен, за Хасинта в неговото сърце имаше едно запазено място сред толкова кътчета и улички там. Нито разнообразията, нито развлеченията и прищевките можеха да променят неговото неизменно чувство към другарката му по закон и религия. Познавайки отлично моралните й качества, той се възхищаваше на нейните добродетели, които сам не притежаваше, и които, по негово мнение, не му и трябваха много. Поради това не стигаше до скромността да си признае, че е недостоен за такава ценност, нали самолюбието му винаги вървеше пред всичко и той смяташе, че заслужава всички блага, на които се радваше или можеше да се радва в този низък свят. Порочен и дискретен, безделник и интелигентен — човек, който се стреми към основно познаване на всички наслади, притежаващ доста добър вкус, за да одухотвори материалните неща, той не можеше да се задоволи да вкусва само купената или завоюваната хубост, грация, остроумие, екстравагантност; искаше да вкуси и добродетелта, не непременно победената, която престава да бъде такава, а чистата, чиято пикантност за него беше в самата й чистотата.

От казаното става ясно, че Дофина бе напълно безгрижен човек. Когато се ожени, дон Балдомеро му предложи да вземе няколко хиляди и да търгува с тях било като играе на борсата, било като участвува в каквато и да е друга сделка. Момъкът прие, опита, но това не го задоволи и той се отказа изобщо да се забърква в дела, които носят много неизвестности и безсънни нощи. Дон Балдомеро не бе съумял да се отърси от това толкова испанско предубеждение: бащите да работят, за да почиват и се забавляват децата. Тоя благ господин се радваше на безделието на сина си, както един майстор се радва на творбата си и толкова повече й се любува, колкото по-отпадат ръцете, с които я е създал.

Също така трябва да се каже, че тоя момък не беше прахосник. Харчеше наистина, но с такт и мярка и удоволствията преставаха да бъдат за него удоволствия, щом почнеха да му налагат известно разточителство. В такива случаи добродетелта му показваше благото си и пленително лице. Той имаше известно вредно страхопочитание към парите и щом можеше да купи нещо за две песети, със сигурност нямаше да даде три. Във всички случаи винаги му беше доста трудно да се лиши от някоя голяма сума, обратно на щедрите, които, когато дават, сякаш се смъква товар от гърба им. И тъй като познаваше добре стойността на монетата, той умееше да я употреби в насладите си предпазливо и почти пресметливо. Никой като него не знаеше да изстиска една банкнота от пет дуро или от двадесет. От сумата, с която кой да е разсипник си доставя едно удоволствие. Хуанито Санта Крус винаги извличаше две.

Подобно на ловък финансист, умееше да мине за щедър, когато случаят го изискваше. Никога не беше безразсъден и ако някой път апетитите му го довеждаха до известни залитания, съумяваше да се овладее навреме, за да избегне погрешната стъпка. Най-голямо удовлетворение за семейство Санта Крус бе да знаят със сигурност, че синът им няма дългове, както повечето синове на добри семейства в тези покварени времена.

За дон Балдомеро би било донякъде приятно Дофина да разкрие отличните си качества в политиката. О, ако той се впусне, сигурно щеше да се прояви! Ала Барбарита го обезкуражаваше: „Политиката, политиката! Ами не виждаме ли какво е? Една комедия. Всичко се обръща на празни приказки и безполезни дела…“ Това, което караше дон Балдомеро II да се поразмисля, беше, че синът му нямаше онова постоянство на идеи, което самият той имаше — и през 1873 година мислеше същото, което беше мислил през 1845; сиреч, че трябва да има много свобода и много бой; че свободата се погажда много добре с религията и че е нужно да се преследват и наказват всички, които се насочват към политиката, за да мошеничествуват.

А пък Хуан беше самата непоследователност. По времето на Прим той се показа привърженик на кандидатурата на херцог Монпансие 156 156 Антоан Мари Филип Луи д’Орлеан, херцог Монпансие (1824–1890), френски принц от Орлеанския клон на Бурбоните и испански генерал, претендент за испанския трон след революцията от 1868 г. — Б.пр. . „Това е подходящият човек, разберете — човек, който на пръсти води сметките на дома си; образец за бащи на семейства.“ Дойде дон Амадео 157 157 Амадей Савойски (1845–1890), херцог Аоста и крал на Испания от 1871 г., абдикирал в 1873 г. поради неспособността си да поддържа реда въпреки добрата си воля. — Б.пр. и Дофина стана такъв републиканец, че беше страшно да го слушаш: „Монархията е невъзможна, трябва да се убедим в това. Казват, че страната не е подготвена за република; ами да я подготвят. То е все едно да искаме човек да се научи да плува, без да се реши да влезе във водата. Единственият изход е да се премине през някой и друг неприятен момент… Неволята учи… А инак, вижте тая Франция, това преуспяване, тази интелигентност, този патриотизъм… и как само плащат петте милиарда 158 158 Контрибуции в златни франкове, които Франция трябвало да плати на Прусия след поражението си във Френско-пруската война през 1870–1871 г. — Б.пр. …“ Тогава дойде 11 февруари 159 159 На този ден през 1873 г. Кортесите обявяват републиката. — Б.пр. и в началото на Хуан му се стори, че всичко върви по мед и масло. „Това е прекрасно. Европа е изумена. Да казват каквото щат, испанският народ е много съзнателен.“ Ала след два месеца песимистичните мисли вече бяха напълно завладели духа му: „Това е мошеничество, това е срам и позор. Всяка страна има правителството, което заслужава, а тук може да управлява само човек, който е винаги с кол в ръката.“ Бавно и постепенно Хуанито взе горещо да брани идеята за Алфонсо. „За бога, синко — казваше дон Балдомеро наивно, — това е невъзможно.“ И изваждаше на показ „никога“-то на Прим. Барбарита заставаше на страната на принца в изгнание и тъй като чувствата имат много голям дял в съдбата на народите, всички жени подкрепяха принца и го защищаваха с аргументи, извлечени от сърцето. Хасинта изпреварваше и най-запалените по дон Алфонсо: „Той е едно дете!…“ — възкликваше тя и не даваше повече обяснения.