Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Гилермина — каза Каса-Муньос, леко възбуден, — разчитайте на двеста кинтала 149 149 Мярка за тегло от 100 кг, в някои страни 100 либри или 50 кг. — Б.пр. , и то от белия, който е по девет реала.

— Какво ви казах? Добре. А този господин Руис какво ще стори за мен?

— Мила моя, аз нямам нито един гвоздей, нито една тресчица, но ви се кълна заради спасението си, че една неделя ще изляза из околностите и ще открадна една керемида, за да ви я донеса… Ще открадна две, три, една дузина… Има и още. Вземете, ако желаете, моите две комедии, моите брошури за „Иберийският съюз“ и за „Организацията на пожарникарите в Швейцария“ , моя труд „ Замъците “, всичко е на ваше разположение. По десет екземпляра от всяка, за да ги разиграете като печалби в някоя томбола .

— Виждате ли? Пада манната, пада. Човек трябва само да се захване с тези неща… Моят приятел Балдомеро също ще ми даде нещо.

— Камбаните — каза бележитият търговец, — и ако ми дадете зор — гръмоотвода и ветропоказателите. Искам да завърша зданието, тъй както приятелят Апариси желае да го започне.

— Никой не може да ми отнеме първия камък — заяви Апариси с цялата надутост на самолюбието си.

— Още нещо ще дадем, нали, Балдомеро? — отбеляза Барбарита. — Например целия параклис с органа, олтарите, иконите му…

— Всичко, каквото кажеш, мила. Макар че манастирът „Микаелас“ не взе малко. Направихме им почти половината сграда. Но сега е ред на Гилермина. Тя знае какви сме.

Групата, която обграждаше основателката, взе да се разтуря. Някои, мислейки несъмнено, че това, което се говореше тук, е по-скоро шега, отколкото нещо друго, отидоха в гостната да говорят сериозно за политика и сделки. Дон Балдомеро, който тази вечер желаеше да хвърли една партия мус — класическата и традиционната игра на мадридските търговци, почака да влезе Пепе Саманиего, съвършеният й майстор. Доста дълго в гостната се чуваше само „ залагам на малката… залагам на чифтовете… всичко“ .

Трите госпожи, останали за момент сами, продължиха да говорят за проекта на Гилермина, която все шиеше ли, шиеше, подпомагана от Хасинта. От известно време у нея се беше събудил жив интерес към начинанията на госпожа Пачеко и тя, освен че й отделяше всичките пари, които можеше, си бодеше пръстите да шие в течение на дълги часове. Истината бе, че изпитваше известна утеха да изработва детски дрехи и да си представя, че ръкавите им щяха да прикрият нечии голи ръчици. Вече беше посетила два пъти приюта на улица „Албуркерке“, придружила бе Гилермина в нейните посещения в мизерните бордеи, където живееха бедните от приюта, и до болницата за подхвърлени деца.

Трябваше да я чуете, когато се върна от своето първо посещение в южните квартали. „Какво неравенство! — казваше тя, засягайки, без да иска, социалния проблем. — Едни имат толкова много, а други — толкова малко. Няма равенство и светът сякаш пропада. Всичко би се уредило, ако тези, които имат много, дадат излишното на ония, които не притежават нищо. Но кое е излишното?… Иди го разбери!“ Гилермина уверяваше, че е нужна много вяра, за да не се уплаши човек от зрелищата, които поднася мизерията. „Срещат се добри души, да — казваше тя, — но и много неблагодарност. Липсата на възпитание у бедния е по-голямо нещастие от бедността. После самата мизерия напада сърцата на мнозина и ги покварява. Мене са ме оскърбявали, хвърляли са ми шепи тор и зелеви кочани, наричали са ме стрина, вещица …“

Тази вечер Барбарита не изпускаше случая да говори за архитектура. В това време влезе Морено-Исла и те го посрещнаха с радостни възклицания. Госпожата го повика и му каза:

— Имате ли чакъл?

Трите се смееха, виждайки изненадата и смущението на Морено: един прекрасен човек, около четиридесет и пет годишен, неженен и много богат, с толкова силна привързаност към Англия, че прекарваше в Лондон по-голямата част от годината; висок, тънък и с твърде лош цвят на лицето поради деликатното му здраве.

— Дали имам чакъл ли?… За вас ли е?

— Вие отговорете, а не като галисийците, които, зададеш ли им въпрос, ти отговарят с друг въпрос. Тъй като събаряте сгради, имате ли чакъл или не?

— Разбира се, че имам… и великолепен кремък. По шейсет реала каруцата, колкото поискате. Чакълът е по осем реала… Ей, че съм глупав! Вече знам за какво става дума. Фарисейката ви залъгва с фантасмагориите си за приюта, който ще изгради… Внимавайте, много внимавайте с измамите. Преди да положи първия камък, тя ще ни изиграе всички.