Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

„Ами… ще разберете. Навикът да прося ми изгради благословената наглост, която притежавам сега. На мене не ми минават оскърбления, нито пък мога вече да се изчервя. Изгубих срам. Кожата ми не знае какво е да поруменее, нито пък ушите ми се скандализират от някоя повече или по-малко «фина» дума. Вече можете да ми казвате еврейска кучка; все едно, че ми казвате Пеклата на Ориента , всичко ми звучи еднакво… Аз виждам само моята цел и вървя право към нея, без да обръщам внимание на нищо. Това толкова ме окуражава, че се осмелявам на всичко. Както искам от краля, тъй и от последния работник. Чуйте за този удар. Един ден си казах: «Ще видя дон Амадео.» Искам аудиенция, пристигам, влизам, той ме приема и му казах, че очаквам някаква помощ от неговата кралска щедрост. «Приют за старци ли?», попита ме той. «Не, господине, за деца.» «Много ли са?» И не каза нищо повече. Гледаше ме приветливо. Какъв човек! Ама че дърдорко, а! Нареди да ми дадат шест хиляди реала… После видях доня Мария-Виктория. Каква възхитителна дама! Настани ме до себе си; отнасяше се към мен като към равна; трябваше да й дам хиляди сведения за приюта, да й обясня всичко… Тя искаше да знае какво ядат малките, какви дрехи носят… С една дума, станахме приятелки. Настояваше да ходя там всеки ден… След една седмица ми прати купища дрехи, топове плат и записа и от името на децата си една месечна сума. Сега виждате как по най-глупавия начин насъщният дойде в моя приют. Постоянната подписка нарасна толкова много, че след година можах да взема къщата на улица «Албуркерке», която има голямо патио и много удобства. Обзаведох обущарница, за да работят в нея големичките ми момчета и две училища, за да учат. Миналата година те бяха шестдесет, а сега наближават сто и десет. Има затруднения, но си живуркаме. Един ден сме зле, на другия — валят провизии. Когато видя килера празен, излизам на улицата , както казват революционерите, и вечерта нося хляб за толкова гърла. А има дни, в които не им липсва и извънредното. Какво си мислите вие? Днес им дадох мляко с ориз, каквото не ядете и вие, дето ме слушате сега. Да видим дали най-сетне ще постигна своето, в същност една дреболия — поне да им издигна сграда по нов план — истински просторен палат и с подходящо разпределение, всичко много съобразено, с отделение за това, с отделение за онова, тъй че да се поберат там двеста-триста сираци, които да могат да живеят добре, да се възпитават и да бъдат добри християни.“

— Здание? — каза недоверчиво маркиз де Каса-Муньос, който беше един от присъствуващите.

— Ad… hoc 146 146 За случая (лат.). — Б.пр. … да, господине — отвърна Гилермина, натъртвайки двете латински думи. — Та вие сте предварително осведомен. Аз имам и мястото, и плановете и вече се изливат основите. Знаете ли мястото? Под манастира „Микаелас“ , който прибира и поправя падналите жени. Архитектът и чертожниците ми работят даром. Сега не прося само пари, а и препечени и недопечени тухли. Тъй че да видим…

— Имате ли вече списъка за кариерни материали? — попита с жив интерес Апариси, който беше вещ по гранитните въпроси.

— Да, господине. Искате да ми дадете нещо?

— Давам ви — каза Апариси, придружавайки щедростта си с императорски жест — една дреболия от шейсет кубически метра дялан камък, който имам в Гиндалера.

— За колко? — попита Гилермина, като го погледна с присвити очи и сочеше с куката за плетене.

— Безплатно… Камъкът е ваш.

— Благодаря, бог да ви плати. А маркизът какво ще ми даде?

— Ами аз… Искате ли две двойно теобразни железни греди, които ми останаха от къщата в Карера 147 147 Селище в Испания, провинция Авила, Стара Кастилия. — Б.пр. ?

— Та как да не ги искам! Аз вземам всичко, даже и стар ключ, който ще е нужен, когато бъде завършено зданието. Знаете ли какво занесох вчера в къщи? Четири фаянсови плочки за кухня, един кран и три пакетчета метални пръстени. Всичко върши работа, приятели. Ако в някоя тухларна ми дадат четири тухли, ще ги приема и веднага ще ги употребя. Знаете ли как птичките правят гнездата си? Така и аз ще построя моя палат за сирачета: оттук ще взема една сламчица, а оттам — друга. Вече казах на Барбара — да не хвърля нито един гвоздей, дори той да е изкривен; нито една дъска, дори да е и счупена. Пощенските марки се продават, кутиите кибрит — също… С какво, мислите, съм купила големия умивалник, който имаме в приюта? Като събирах угарки от свещи и ги продавах на тегло. Онзи ден ми предложиха една кожена кесия за тютюн от Русия. „За какво ви е това?“, ще кажете. Ами подарих я на един от чертожниците, които работят по проекта… Виждате ли тук маркиз де Каса-Муньос, който ме слуша и ми предложи две двойно теобразни греди? Добре, колко залагате, че ще му измъкна още нещо? Ама какво, да не мислите, че господин маркизът държи големите си фабрики за гипс във Валиекас 148 148 Село край Мадрид, днес предградие на изток от испанската столица. — Б.пр. , за да гледа тези мои затруднения и да не ми се притече на помощ?