Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Ей, момчета, да пратите всичко веднага в къщи — казваше деспотично Еступиня на раздяла, показвайки покупките.

— Хайде, останете си с бога — казваше доня Барбара, надигайки се от стола тъкмо когато съдържателят се появяваше през вратата на задната стаичка и поздравяваше с хиляди ласкателства своята клиентка, сваляйки копринената си шапка.

— Живеем, драги… Ей че разбойничество в тази къща!… Няма да стъпя повече тук… Сбогом, сбогом.

— До утре , госпожо. Падам в краката ви… Толкова неща за дон Балдомеро… Пласидо, бог да ви пази.

— Майсторе… останете със здраве.

Някои стоки се купуваха винаги на едро и при възможност от първа ръка. Барбарита имаше търговска жилка и в мозъка на костите си и умираше да измъкне стоката на сметка . Ала колко далеч от действителността щяха да останат тези намерения без помощта на посредници като Еступиня Велики! Що път биеше тоя свят човек, за да намери пресни яйца в голямо количество!… Всички птичари от улица „Кава“ го носеха на ръце, а той си придаваше важност, като им казваше: „Или сме сериозни, или не сме сериозни. Да разгледаме стоката, а после ще се пазарим… спокойно, човече, спокойно.“ И започваше гледането яйце по яйце срещу светлината, претеглянето им на ръка и хилядите коментари относно съмнителната им преснота. Само някой от онези байовци да го излъжеше, вече можеше да се повери направо на бога, защото Еступиня пристигаше като фурия, заплашваше го със заместник-кмета, с общинската инспекция и даже с бесилката.

За виното Пласидо се спогаждаше с винарите от улица „Кава Баха“, които закупуваха стока от Араганда, Таранкон или Ла Сагра 143 143 Араганда, Таранкон, Ла Сагра — села в Испания, известни с лозята и вината си. — Б.пр. ; уговаряше се с някой посредник да му вземе една партида от еди-колко си бурета и да я препрати посредством някой познат каруцар. По такъв начин виното щеше да бъде доверена стока и чисто. Шоколадът беше едно от нещата, за които Пласидо разгръщаше най-много предприемчивост и усилия; щом Барбарита му дадеше нареждания, той вече не беше на себе си. Купуваше превъзходно какао, захар и канела при Гайо, натоварваше всичко на гърба на някой носач, без да го изпуща из очи, отнасяше стоката в дома на оня, който е дал поръчките. Сантакрусовци не се помиряваха с индустриалното какао и това, което пиеха, трябваше да бъде обработено на ръка. Докато продавачът работеше, Еступиня се превръщаше в муха, искам да кажа, че целия ден се въртеше около поръчката, за да види дали се изпълнява най-съвестно , защото в тези неща трябва много да си отваряш очите.

Имаше дни на големи покупки и други — на дреболии; но дни без покупки — никога. Ако не купеше нещо по-едро, прахосницата не се връщаше никога у дома си без някой чифт ръкавици, някоя безопасна игла, някакъв прах за почистване на метали, някой пакет фиби или каква да е джунджурия от пазарите „всичко за реал“ . На сина си тя носеше безброй подаръчета: вратовръзки, които той не ползуваше, копчета, които никога не си слагаше. Хасинта приемаше с удоволствие всичко, което свекърва й носеше за нея, и го прехвърляше на неомъжените и омъжените си сестри освен някои неща, чието преотстъпване не й позволяваха. Госпожа Санта Крус изпитваше истинска страст към бельото и към покривките. От дюкяна на брат си тя донасяше цели топове най-фино холандско платно, батиста и Мадаполам. Дон Балдомеро II и дон Хуан I имаха дрехи за цял век.

И двамата ги снабдяваше с тютюн Барбарита. Първият пушеше пури; вторият — цигари. Еступиня се нагърбваше да донася тези опасни артикули от един хитрец, който ги продаваше тайно , и когато прекосяваше мадридските улици с кутиите под зеленото си наметало, сърцето му туптеше от наслада, като преценяваше удара, който нанасяше на националния доход, и си припомняше красивите младежки години. Ала през либералните 1871 — 1872 години вече беше друго… Стопанската полиция не си усложняваше много живота. При все това безразсъдният контрабандист би желал да има една лоша среща, за да докаже на целия свят, че е човек, способен да разори хазната , ако си намисли това. Барбарита разглеждаше кутиите и техните марки, пазареше ги, душеше тютюна, избираше това, което и се струваше най-добро, и плащаше много добре. Дон Балдомеро имаше винаги един колкото разнообразен, толкова и великолепен асортимент. А от упоритите навици на бившия продавач на сегашния добър господин му беше останал навикът да запазва най-хубавите пури за неделните дни.