Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Тая на дон Херман ще се появи в параклиса „Долорес“… Днес получават змиорка при Мартинес; показаха ми депешите от Ларедо… Пълна си с благодат; бог е с тебе… Карфиол няма, защото не са дошли мулетарите от Вилявисиоса 139 139 Ларедо, Вилявисиоса — селища в Испания. — Б.пр. , пътищата са разкаляни… С тези проклети дъждове!… И благословен е плодът на утробата ти, Исус…

Понякога минаваше време, без някой от двамата да проговори, тя — на единия край на скамейката, той — на известно разстояние отзад, или коленичили, или седнали. Понякога Еступиня се отегчаваше, колкото и да не го показваше, и обичаше някоя закъсняла богомолка или досаден богомолец да го попитат за литургията: „Ще закачим ли от тази?“ Еступиня отговаряше най-учтиво „да“ или „не“, като винаги добавяше в отрицателния случай по нещо, което да утеши разпитващия: „Но бъдете спокоен; веднага ще последва тая на отец Кесада, която е същински барут…“ Той просто искаше да види дали ще се завърже разговор.

След доста дълго мълчание, посветено на молитвите, Барбарита се обръщаше към него и му казваше с неприсъща за такова свято място надменност:

— Да ти кажа, че твоят приятел Глухия хубаво ни изигра.

— Защо, госпожо?

— Защото ти казах да му поръчаш половин рибица, а знаеш ли какво ми прати? Един огромен къс от шлейф или филе и едно парче от плешка, пълно с обрезки и сухожилия… Ама че отношение към клиентите. Никога вече не бива да се купува нищо от него. Ти си виновен… Ето ги твоите протежета какви са…

Барбарита продължи да се моли, а Пласидо захвана да ругае наум Глухия, един касапин, когото той… Не го покровителствуваше; просто го беше препоръчал. Ама ще му даде да се разбере!… Други фамилии, на които го беше препоръчал, се оплакаха, че вместо истинско мезе им бил дал мезе от хлопатара , сиреч от врата, а то е най-лошото месо. В тези безнравствени времена не можеш да препоръчаш никого.

Друг път излизаше с такава тирада:

— Да знаете какъв е днес пазарът за дивеч! Какви яребици, госпожо! Божествени, наистина божествени.

— Никаква яребица вече. Днес ще видим дали Панталеон има хубави ярета. Също бих искала един хубав, сочен език и да видим дали има крехко телешко.

— Има толкова крехко, госпожо, че прилича на мерлуза.

— Добре, тогава да ми пратят една хубава рибица и котлети от слабините. И да знаеш — не ми се явявай с ребра като онзи ден. С мен шега не бива.

— Нямайте грижа. Гости ли има утре госпожата?

— Да. А каква риба има?

— Уговорих сьомга, ако дойде утре… Днес имаме воняща лангуста.

А щом приключеха литургиите, тръгваха напред по главната улица в търсене на чисти, невинни емоции, постигнати с любезната услужливост на единия и обилните пари на другата. Но невинаги се занимаваха с неща за ядене. Еступиня водеше и разговори като този:

— Госпожо, госпожо, не пропускайте да видите кретоните, които получиха Момчетата на Собрино… Божествени са!

Барбарита прекъсваше своето „Отче наш“ , за да каже все още с набожен израз на лицето:

— Щамповани ли? Да, и с много злато. Това се носи сега.

А под портика, където Пласидо вече я чакаше, тя казваше:

— Да вървим при Момчетата на Собрино.

И те показваха на Барбарита освен кретоните, щамповани с цветя, и памучни сатени — голямата новост на деня; а на прахосницата й трябваше време, за да купи рокля на снаха си, която обикновено преотстъпваше на някоя от сестрите си.

Друго в същия тон:

— Госпожо, госпожо, от тази вече няма да закачим; ама скоро ще последва тая на племенника на господин свещеника, който е друг отец-живак, защото я претупва набързо… Ала вече е получил ония сиренца… не помня как се казваха.

— Сега и в смъртния ни час… Да, ясно… Ама са като английските кифлички, дето ме накара да купя онзи ден и дето миришеха на престояло!… Сякаш бяха от сватбата на свети Исидро 140 140 Патрон на Мадрид, неговия роден град, и на земеделците; празник — на 15 май. — Б.пр. .

Въпреки тази критика, щом излезеха, отиваха при Пла с намерението да купят само две либри черни стафиди, за да направят английски сладкиш, но доня Барбара тъй затъваше и затъваше, че накрая оставяше в магазина осемстотин-деветстотин реала. Докато Еступиня се възхищаваше отвъд тезгяха на големите новости в универсалния магазин за хранителни стоки, като даваше мнението си на вещо лице за всичко, опитвайки или някоя бисквита от бадеми и кокосови орехи, която толкова прилича на марципан от Толедо, или преценявайки по мириса превъзходното качество на чая и подправките, дамата се заемаше за своя сметка с един от обслужващите, който беше един Саманиего, и… сбогом, парички. През минута Барбарита казваше, че няма вече, а след колекцията от пюрета за супа идваха: перлите на Нисан, звездният глутен , английските сосове, бульонът от месо на морска костенурка , дузината бутилки със сент-емилион 141 141 По името на селище във Франция, прочуто с червените си вина. — Б.пр. , което толкова обичаше Хуанито; бурканът с екстра champignons 142 142 Гъби (фр.). — Б.пр. , които харесваха на Балдомеро; кутията с аншоа, трюфелите и други дреболии. Сумата излизаше от портмонето на Барбарита, винаги добре натъпкано, и тъй като надхвърляше кръгла цифра, тя си позволяваше свободата да остави бакшиш .