Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

На погребението на госпожа Рубин биеше на очи несъответствието между разкошната катафалка и кортежа, който се състоеше от две-три коли. В челната беше Балестер, който, за да не отиде самичък, бе помолил своя приятел, критика, да го придружи. В дългия преход от улица „Кава“ до гробището, което бе едно от южните, Сехисмундо разказа на добрия Понсе всичко, което знаеше от историята на Фортуната, а то не бе малко, без да изпусне последното, без съмнение, най-доброто. Образцовият съдник на литературни творби каза, че в тая история има материал за драма или роман, макар че по негово мнение не би привлякла вниманието, ако не се поразреди боята, за да може пошлостта на живота да бъде превърната в естетическа материя. Той не допускаше животът да се пренася в изкуството такъв, какъвто е, а поръсен с благоуханни подправки и сложен върху огъня, за да се изпече добре. Сехисмундо не споделяше това схващане и поведоха спор по въпроса с избрани доводи от едната и другата страна; никой не промени убежденията и схващанията си и накрая стигнаха до извода, че пресният добре узрял плод е нещо много хубаво, но също такива са и компотите, стига само сладкарят да знае какво държи в ръцете си.

Най-сетне пристигнаха и тялото на госпожа Рубин бе предадено на земята пред малцината опечалени: Сехисмундо и критика, Еступиня, Хосе Искиердо и съпруга на една от продавачките на пазара, нейна приятелка. Сърцето на Балестер се късаше от мъка, бе покрусен и си тръгна последен. В колата на връщане към Мадрид носеше в съзнанието си яркия образ на тази, която вече не съществуваше.

— Този образ — каза той на приятеля си — ще живее в мен известно време, но ще започне да избледнява, да избледнява, докато изчезне съвсем. Предпоставката за възможна забрава, дори ако допуснем, че е далечна, ме натъжава повече от това, което току-що видях… Но трябва да има забрава, както трябва да има и смърт. Без забрава няма да има празно място за новите идеи и чувства. Ако не забравяхме, нямаше да можем да живеем, защото в храносмилателната дейност на духа не може да има само поглъщане, без да има и отделяне.

И по-нататък:

— Вижте, приятелю Понсе — аз съм безутешен, но ме ми е неизвестно, че вземайки пред вид обществения егоизъм, смъртта на тази жена е едно добро за мен (доброто и злото винаги вървят ръка за ръка в живота), защото, вярвайте ми, аз се готвех да извърша големи глупости заради тази хубавица; вече ги вършех и бог знае докъде щях да стигна… Нямате си представа каква притегателна сила упражняваше върху мен! Смятам се за човек с мозък и при все това вървях право към пропастта. За мен тази жена имаше една неотразима привлекателност, която не мога да си обясня; в главата ми се загнезди мисълта, че е ангел, да, предрешен ангел, бих казал ангел с маска, за да плаши глупците, и тази мисъл не биха могли да ми избият всички мъдреци на света. И дори сега е запечатана ясно в мен… Вероятно е бълнуване, изопачена истина, но е тук, вътре в мен, и най-отчайващото е, че вече не мога, поради смъртта, да проверя дали е истинска… Защото аз исках да проверя и, вярвайте ми, щях да успея.

На следващата седмица Балестер напусна аптеката на Саманиего, защото доня Каста научи за отношенията му (които тя смяташе за неморални) с безсрамницата, която тъй просташки бе оскърбила Аурора, и не пожела да си има повече работа с него. Много пъти доня Лупе го моли да отиде при Максимилиано, който продължаваше да стои заключен в стаята си, а храна му даваха през едно прозорче, тъй като госпожата и Папитос не смееха да влязат — воят, който издаваше нещастникът, бе знак за нездрава и опасна възбуда. Сехисмундо бе първият, който проникна в стаята без никакъв страх и видя Макси, свит в един ъгъл с признаци повече на слабоумие, отколкото на ярост, с променено лице и раздърпани дрехи.

— Е — рече аптекарят, като се наведе към него и се опита да го изправи, — в ред ли сме вече? Тъй като преди няколко дни, когато ви отнехме револвера, щяхте да ни изпохапете, ритахте, и се зъбехте и искахте да изтребите човешкия род, трябваше да ви заключим. Справедливо наказание за глупостта… Какво, да не би да сте загубили дар слово? Погледнете ме в очите и да не правим гримаси, че става много неприятно. Не ме ли познахте? Аз съм Балестер и нося оная пръчка, с която вкарвам в правия път непослушните деца.

— Балестер — обади се Макси, гледайки го втренчено, сякаш се събуждаше от сън.

— Самият той. Искате ли да ви кажа какво ново има по света? Но само ако ми обещаете да се държите разумно.