Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— И аз също — каза Балестер, давайки си сметка, че не бива да му противоречи. — Ще я обичаме двамата, както се обичат ангелите. Блажени са тия, които се утешават по този начин!

— Хиляди пъти блажени са тия, които също като мен са стигнали до тая степен на яснота в мислите си, приятелю мой! — възкликна с въодушевление Рубин. — Вие все още сте привързан към безразсъдствата на живота; аз се освободих, аз живея в чистата идея. Поздравете ме, скъпи приятелю, и ме прегърнете крепко. Така, така, по-силно, още, още, защото се чувствувам щастлив, много щастлив.

Първото нещо, което каза на доня Лупе, когато се върна у дома, бе следното:

— Мила лельо, желая да се оттегля от света и да постъпя в манастир, където ще мога да живея насаме с мислите си.

Тия думи и паднаха като гръм от ясно небе и вдовицата на Хауреги отвърна:

— Ах, синко, та аз вече бях подготвила постъпването ти в един много хубав и усамотен манастир близо до Мадрид! Ще видиш колко добре ще ти бъде там. В него има едни много симпатични монаси, които не правят нищо друго освен да мислят за бог и божиите дела. Колко се радвам, че си взел това решение! Предусещах желанието ти и приготвих дрехите, които трябва да вземеш със себе си.

Балестер одобри идеята на своя приятел и през целия ден му говори за нея от страх да не се отметне и за да не изпусне благоприятния случай, на следващия ден, рано сутринта, го отведе лично с кола до уединения кът, който му бяха приготвили. Макси бе извънредно доволен и не оказа никаква съпротива. Но когато стигнаха, произнесе на висок глас, сякаш се обръщаше към невидимо същество:

— Тия глупаци си мислят, че ще ме излъжат. Това е „Леганес“. Съгласен съм, съгласен съм и мълча като доказателство за абсолютното подчинение на волята ми на това, което светът иска да направи с моята личност. Не ще затворят сред стени мисълта ми. Моят дом са звездите. Да сложат тъй наречения Максимилиано Рубин в дворец или обор… разлика няма.

Един от най-хубавите романи на испанския писател-класик Бенито Перес Галдос „Фортуната и Хасинта“ стигна до българската публика най-напред като телевизионен сериал. Предимствата на техниката, на електронния образ — бързината и масовото възприятие, не могат да заменят удоволствието от четенето, бавното проникване в необятната творческа вселена на Галдос, в многозначността на литературния образ и в тази „селва от кръстосани романи“, каквато е „Фортуната и Хасинта“.

Бенито Перес Галдос бе вече познат на българската публика с романите си „Сарагоса“, „Трафалгар“, „Кадис“ и „Доня Перфекта“. Автор на осемнадесет романа и много пиеси, Галдос е творец, който вдъхна живот на осем хиляди герои. Изобразителната му стихия докосна всичко съществено в националния и социалния живот на Испания. Галдос може да бъде наречен не само титан на литературния труд. Неговият живот и творчество отиват към рядката категория на подвига. С вдъхновеното си перо и неподкупна съвест той служи на своя народ до пълното си ослепяване.

Роден през 1843 година в Лас Палмас, Канарските острови, Галдос умира през 1920 година в Мадрид. „Великият старец“, полусляп, живее почти в нищета. Отнета му е възможността да получи Нобеловата награда през 1912 година заради неговите политически възгледи. Републиканец, ненавиждан от двореца и монархистите, независим и горд, той живее със самотата на върховете. Зад приведения му гръб е останала дългата серия от четиридесет и шест „Национални епизоди“, обхващащи седемдесет и пет години от историята на Испания — от 1805 до 1880 година, от войната за независимост против нашествието на Наполеон, през петте революции, двете династически войни, множество народни въстания и военни преврати. В бурната испанска история от първата половина на XIX век и нейното художествено интерпретиране Галдос вижда корените на настоящето и се стреми да го обясни, да стигне до основните му механизми. В другата си много популярна серия „Съвременни романи“ той се опитва да улови испанската душа като един нов Сервантес, дълбоко хуманистичен, съчувствуващ, толерантен.

Идейната борба около литературното наследство на Галдос не стихва. Подобно на патриарха на българската литература Иван Вазов още приживе той е атакуван от модернистите като Валие-Инклан и привържениците на неговото литературно течение „есперпенто“. Те обявяват, че търсят не подобието на живота, а неговото символно обобщение с претенции, че по този начин постигат по-вярна интерпретация на живота от реалистичните романи на „Дон Бенито Лещаря“, както самият Валие-Инклан нарича Галдос.