Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Разумно? Вече съм разумен, вече съм разумен. Да не би някога да съм губил поне мъничко от своя разум?

— Разбира се, че не. Не, слава богу. Вие да си загубите ума! Това оставаше…

— Истината е, че спах, приятелю Балестер — каза Рубин, като се изправи. — Сега си спомням, че бях разумен, по-разумен от когото и да било и изведнъж ме обзе желанието да убивам. Защо, защо?

— Почешете се по главицата да видим дали ще си спомните… Защото сме много глупави. Вие бяхте огледало за философите и тъкмо да станете светец, ви хрумна да си купите револвер…

— Ах, да! — очите му се разшириха от уплаха. — Това бе, защото жена ми даде дума да ме обича с истинска любов, да ме обича до полуда, чувате ли, както тя знае да обича.

— Хубава работа. Сега пък искате да хвърлите вината на друг нещастник.

— Тя, тя беше. Тя ме изкара от релси… и още съм така. Вътре в себе си нося духа на злото и едва си спомням смътно за онова състояние на добродетелност, в което се намирах.

— Колко жалко, синко, колко жалко! Трябва да се върнем към душовете и към натриевия бромид. Те са най-доброто за насаждане на философия и добродетели.

— Ще се върна — каза Макси с необикновена сериозност, — когато изпълня обещанието, което дадох на жена си. Ще убия, после ще се насладя на тази неизразима, безкрайна любов, която не съм вкусвал никога и която тя ми предложи в замяна на това, че пожертвувах разума си заради нея, а след това ще се посветим двамата на покаяние и ще молим бог да ни прости греха.

— Прекрасна програма, да, бога ми, прекрасен договор! Само че вече не може да се изпълни, защото липсва една от страните.

— Каква страна?

— Тази, която вдъхваше любов, тази толкова възвишена и умопомрачителна любов.

Макси не разбираше и Балестер, решил да му съобщи новината без заобикалки, заключи така:

— Да, вашата жена вече не съществува. Клетата, умря преди осем дни.

При тия думи се развълнува страшно и гласът му затрепери. Макси избухна в пресилен смях.

— Пак същата комедия, пак… Но и сега, както тогава, няма да мине, господин Балестер… Да се обзаложим ли, че с моята логика отново ще открия къде се намира? Ах, боже мой! Вече усещам как логиката изпълва главата ми с възхитителна сила и талантът ми се връща, да, връща се, тук е, чувствувам го да влиза. Слава богу, слава богу!

Доня Лупе, която подслушваше разговора от прага, долепила ухо до открехнатата врата, започна да се отърсва от страха си, чувайки ведрия глас на своя племенник, и като отвори още мъничко, показа умното си и изпитателно лице.

— Влезте, доня Лупе — каза Сехисмундо. — Вече е добре. Кризата мина. Но не иска да повярва, че загубихме съпругата му. Да, смята, че го лъжем като миналия път… Но тогава той излезе по-умен от нас.

— И сега също, и сега също — каза Рубин с маниакално упорство. — Ще започна незабавно работите си по наблюдение и анализ.

— Не е необходимо да се горещите, защото ще ви докажа, ще ви покажа това, което казах. Доня Лупе, донесете му, ако обичате, дрехите, не е хубаво да излиза на улицата в тоя вид.

— Но къде ще го водите? — разтревожи се тя.

— Оставете това на мен, госпожо министър . Знам какво правя.

— Да не би да се боите, че ще ви открадна тая скъпоценност?

— Дрехите ми, лельо, дрехите ми — каза бодро Макси също като в най-добрите си времена и без каквито и да било признаци на душевно разстройство.

Накрая стана това, което искаше Балестер — Макси се облече и излязоха. В коридора Сехисмундо съобщи намерението си на доня Лупе:

— Слушайте, госпожо, трябва да отида на гробищата да видя плочата, надгробната плоча, която поръчах за онази клетница. Аз я плащам, исках да си доставя тая малка радост. Скъпа плоча с името на покойната и с венец от рози…

— С венец от рози? — възкликна доня Лупе, не успявайки да прикрие с цялата си дипломатичност лекия оттенък на ирония.

— От рози. Защо се учудвате? — рече той, като пламна. — Да не би вие да плащате? Исках плочата да е от мрамор, но нямам пари… Направена е от камък от Новелда, скромен и сърдечен дар за едно чисто приятелство… Тя беше ангел. Да, няма да си взема думите обратно, нищо, че се смеете.

— Не, не се смея. Само това липсваше.

— Ангел по свой начин. В същност да оставим това и да минем към другото. Понеже, когато се увери, че жена му не е жива, това ще повлияе много на душевното му състояние, реших да заведа клетото момче… за да види, госпожо, да види.

Доня Лупе не възрази и двамата аптекари излязоха и взеха файтон. По пътя Макси беше унил — приближаването към гробището го опечаляваше и притискаше душата му с тежестта, която носи в себе си мисълта за смъртта.