Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Гилермина бе колкото смаяна, толкова и изпълнена със съчувствие към излиянията на тоя добър човек, който се изразяваше с такава откровеност. Малко по малко мъката на Сехисмундо започна да се уталожва и седнал до възглавето на смъртното ложе, заговори със светицата по един въпрос, който се налагаше от обстоятелствата.

— Не, госпожо, простете, но разноските за погребението ще платя аз. Искам да си доставя тази малка радост. Не ми я отнемайте, за бога.

— Но, синко, та вие сте бедняк — отвърна основателката. — Защо ви са тия разноски? Ако нямаше друга възможност, щеше да бъде много благочестиво и много добре. Не ставайте глупав и задръжте парите си, че и без това нямате. Ще плати този, който е длъжен да плати, и толкова. Умният и от малко разбира, нали?

Балестер не се признаваше за победен и държеше на своето, но Гилермина така го обработи, че накрая му изби тая мисъл от главата. Сегунда и нейните две приятелки от пазара облякоха клетата госпожа Рубин, а аптекарят се залови усърдно с подготовката на погребението, което трябваше да стане на следващата сутрин. През целия ден не напусна дома на покойната. На обед остана сам в него, а тялото на Фортуната, вече облечено в черни дрехи, бе положено върху леглото. Балестер не се насищаше да я съзерцава, вглеждайки се в спокойните черти, които смъртта вече бе докоснала, но все още не бе обезобразила. Лицето й бе като от слонова кост, с винени петна покрай очите и на устните, а веждите изглеждаха още по-изящни, по-очертани и черни, отколкото бяха приживе. Няколко мухи бяха кацнали върху това бледо лице. Сехисмундо отново изпита желание да целуне своята приятелка. Какво го интересуваха него мухите? Бе същото както когато бяха паднали в млякото. Просто ги изважда и пие. Мухите хвръкнаха, когато живото лице се надвеси над мъртвото, но щом се отдалечи, накацаха отново. Тогава Балестер покри лика на своята приятелка с кърпа от фин плат.

Малко по-късно дойде Гилермина. Идваше от дома на дон Пласидо, за да каже на Балестер няколко думи за погребението. Поговориха малко и понеже тя се боеше, че мъжът на покойната може да дойде и да направи някое безобразие, аптекарят побърза да я успокои:

— Не се безпокойте. Днес сутринта успяхме да го затворим. Клетникът бе побеснял и доста се измъчихме, докато му отнемем проклетия револвер, който си беше купил, за да застреля Аурора и един друг човек, който често се навърта из квартала. Знаменитата доня Лупе бе изгубила ума и дума от страх. Притекохме се на помощ с Падиля и едва успяхме да обезоръжим философа и да го заключим в стаята, където той започна да удря глава в стената и да надава викове, които се чуваха от улицата.

— Казвах ви аз. Цялата тази логика трябваше да доведе дотам. Не можеше и да бъде друго. В десет часа ще се отслужи литургия на гробището и ще има заупокойна молитва. Разпоредено е от когото трябва погребението да бъде първокласно, с луксозна катафалка с шест коня. Ще присъствуват и децата на сиропиталището… Ще кажете, че целият този разкош е неуместен.

— Не, аз не казвам нищо.

— Нищо особено нямаше да има, ако го кажехте, защото на пръв поглед е абсурдно. Но усложнените причини водят и до усложнени следствия, затова виждаме в света толкова неща, които ни се струват безсмислени и ни карат да се смеем. Ето защо се придържам към принципа да не се смея на нищо и че всичко, което става, поради самия факт, че става, вече заслужава малко уважение. Разбирате ли ме?

Щеше да каже още нещо, но влезе Пласидо с шапка в ръка и съобщи на своя генерал с тон на флигеладютант, че е пристигнала доня Барбара.

Светицата слезе и завари приятелката си да наблюдава с малко суров поглед Хасинта, която бе прегърнала нежно мъничкото канарче, сякаш го бе намерила на улицата или го бяха сложили в кошница пред вратата на дома й. На госпожа Санта Крус чертите на бебето също говореха нещо, но изпълнена с благоразумие и патила веднъж, тя се боеше да не изпадне в смешно положение, подобно на предишното. Затова госпожата се колебаеше и не смееше да се радва; доводите, които Гилермина й приведе, не можаха да разсеят нейната сдържаност и недоверчивост. Нежните чувства, които преливаха в сърцето на Хасинта, представляваха хармонично съчетание на радост и мъка пред вид обстоятелствата, при които това мило същество се бе озовало в ръцете й. Не преставаше да мисли за тази, която малко по-горе, в същата сграда, беше престанала да съществува тази сутрин, и се удивляваше, че усеща в сърцето си чувства, които бяха нещо повече от съжаление към жената без късмет, тъй като в тях може би имаше нещо другарско и сестринско, основано на общи нещастия. Да, спомняше си, че мъртвата бе някога най-големият й враг; но последният период на враждата и невероятният жест с наследяването на Питусо криеха, без разумът да може да разбули тази загадка, едно помирение. Със смъртта помежду им — едната във видимия свят, другата в невидимия — твърде възможно беше двете жени да се гледат от двата бряга, обзети от желание да се прегърнат.