Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Излезе, преди да чуе мнението на Сегунда. Разбирайки по-скоро инстинктивно, отколкото с разума си, че заповедите на Еступиня са по-полезни от тия на уличната продавачка, Платон се измъкна и тръгна бързешком към улица „Аве Мария“.

Най-напред в къщата пристигна Гилермина, на която Пласидо разказа по пътя какво се беше случило. Докато изкачваха стълбите, светицата рече на своя клисар:

— Влезте у вас и чакайте Хасинта, веднага ще дойде. Предупредете я, че не искам да се качва. Щом мога, ще сляза аз. Да не мърда оттук и да ме чака.

Състоянието на болната беше все същото, когато основателката влезе. Преизпълнена с ужас, Сегунда вече не говореше за убийство и макар и да не проумяваше кражбата на мъничкото , не посмя да спомене за това пред госпожа хазайката. Беше направила опит да накара Фортуната да вземе силна доза ерготин , но не бе успяла. Тя стискаше зъби и нямаше начин да я свестят. Гилермина има по-голям късмет или употреби по-добри средства, защото успя да я накара да пийне малко от това ефикасно лекарство. Настъпи голяма суматоха, трескаво прилагаха най-различни лекарства за външна и вътрешна употреба. Светицата и уличната продавачка се стараеха с еднакво усърдие да спрат живота, който си отиваше; но той не искаше да спре и двете жени, сломени и отчаяни, отпуснаха ръце пред очевидната безполезност на усилията си. Фортуната гледаше с признателност своята приятелка и когато тя хвана ръката й, направи опит да каже нещо, но едва можа да произнесе няколко звука. Безмълвни, двете жени си говореха с погледи.

— Ще дойде отец Нонес — каза светицата. — На излизане от къщи пратих да го извикат. Пригответе се, дъще моя, насочете мислите си към бога, поискайте му прошка за греховете с истинско и дълбоко разкаяние и той ще ви прости. Молихте ли го вече?

Фортуната кимна с глава.

— Моята приятелка е научила за подаръка, който сте й направила, и е дълбоко благодарна. Беше красив и християнски жест.

При тия думи от мрака, който обгръщаше съзнанието на младата жена, изплува споменът за Фейхо и за неговите забрани, но сега този спомен не я накара да се разкае за постъпката си.

— Хасинта ме помоли да ви благодаря от нейно име. Не ви помни с лошо. Напротив, вие съумяхте да направите така, че да оставите добри следи след себе си. Освен това тя е от малцината, които умеят да прощават. Бъдете сега като нея, хубаво би било да сподавите в този миг страстите си, да обичате враговете си и да отвърнете с добро на тези, които ви мразят. Дъще моя — прегърна я, — простихте ли на човека, който е виновен на всички ваши беди и който толкова пъти ви е отвеждал до греха?

Фортуната кимна и от погледа й личеше, че тази прошка бе от лесните, тъй като посредник бе любовта.

— Прощавате ли и на оная жена, която смятахте, че ви е оскърбила, и която вие оскърбихте с думи и действие, с причина или без причина?

Тази прошка бе от тежките. Светицата замълча, забелязвайки, че дяволската жена се развълнува. Главата й бе отметната назад върху възглавницата и тя я раздвижи с известно неспокойство, а погледът й блуждаеше по тавана.

— Какво, колебаете ли се? За да прости, бог иска да знае дали преди това ние сме простили. За какво ви е сега тази жалка омраза? За какво ви е нужна? За тежест, която ще ви попречи да се изкачите на небето. Трябва да се освободите от това бреме — прегърна я още по-нежно. — Приятелко моя, направете го заради мен, заради небесния красавец , който трябва да остане тук, обграден с благословии, не с проклятия.

Фортуната потрепера цялата… Трудното й дишане показваше колко много иска да превъзмогне физическата си немощ, която пречеше на говора й.

— Не е нужно да говорите — каза й светицата, — достатъчно е да покажете намерението си, като кимнете с глава. Прощавате ли на Аурора?

Умиращата раздвижи глава по начин, който можеше да мине за утвърдителен, но не достатъчно убедително, сякаш не цялата й душа, а част от нея прощаваше.

— По-ясно, по-ясно…

Фортуната наблегна още мъничко и очите й се навлажниха.

— Така ми харесва.

Тогава лицето на нещастната госпожа Рубин се озари от нещо, което приличаше на поетическо вдъхновение или на религиозен екстаз; и победила като по чудо немощта си, тя намери сили и думи да произнесе:

— Аз също… Не го ли знаете?… Ангел съм…

Каза и още нещо, но думите отново станаха неразбираеми и върху лицето й застина израз на неизказано и ведро щастие. Известно време светицата не знаеше какво становище да вземе.