Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Фортуната… Майчице — прошепна той в ухото на младата жена.

На третото или четвъртото повикване Фортуната повдигна леко клепачи и като отлепи устни, изрече със слаб глас:

— Рожбо …

„Дявол да го вземе, тая жена си отива! И аз съм сам тук с нея, а бебето е долу! Ще кажат, че съм го откраднал. Ами, те ще бъдат крадците. Да викат, каквото си щат. Какво могат да ми сторят? Показвам им подписаната от нея хартийка и готово. Бедната жена! — гледаше я ужасено. — Пресвета Богородице, отива си от кръвоизлив. Но как може да я изоставят така тия негодници? Не са ли забелязали опасността? А тоя лекар за какво мисли? Каква беля? И какво да й дам? Тук има някакви лекарства, тях ще й дам. Ами ако сбъркам? Внимавай с хапчетата, Пласидо, да не направиш някоя дивотия. Ще изчакаме. Да, ама докато дойдат, вече ще е предала богу дух. Бог да я прости и да й даде това, което й е най-нужно… Трябва да се опитам да я съживя…“ Заговори й на ухото:

— Фортуната, Фортуната, отворете очи и ме умирайте толкова глупаво. Ще ви донеса предсмъртното причастие, дори светото миро… Ей, момиче, дъще!… Ами, не чува. Безнадеждно е. Дъще моя, мислете за бог и светата майка. Призовете ги в този страшен час и те ще ви вземат под своя закрила… Нищо, все едно че й говорят на гръцки; не чува или така се е вкопчила в лошотията, че не иска да й говорят за религия. Ще опитам на друга струна — рече си той лукаво. — Фортуната, хубавице, вижте кой е дошъл, отворете очи и ще видите. Не го ли познавате? Това е онзи мъж, господин Хуанито, който идва да види своята… дама. Погледнете, погледнете колко е тъжен, че ви вижда болна… Как се усмихва тая мошеничка! — каза си той. — Покварена е до мозъка на костите! Отваря очи и го търси с поглед. Също като пияниците, които, въпреки че издъхват, щом чуят за вино, сякаш възкръсват… Как ли ще се спаси тая! Запътила се е право към ада… Виж ти какъв начин да се разкаеш. Говоря й за нашия божествен изкупител и за божията майка и все едно че нищо… Глуха като пън. Ама спомена ли й за господинчото и ето ви я с отворени очи, така й се дощява да живее и, без съмнение, с намерението да греши. На куково лято ще се спаси тая!… Като че ли лелята вече се качва. Чувам я как пъхти като тюлен. Да, идват — излезе на прага и се обърна към Сегунда, която се изкачваше задъхано, предшествувана от Енкарнасион. — Ей че сте спокойна! Много зле е, ама много зле!…

Едва прекрачила прага на спалнята, Сегунда започна да вика:

— Олеле, боже, убили са ми я, убили са ми я! Ах, каква касапница! Какъв вид има… Убили са ми я! А детето? Откраднали са ни го, откраднали са ни го!

— Погрижете се за племенницата си и вижте дали не можете да я спасите — каза Еступиня, хващайки я за ръката, — оставете тия убийства и кражби на деца, не ставайте смешна.

— Какво ти е, радост моя? Фортуната, убили ли са те или какво? Я да видим, овчице, ранена ли си?_Сѐ_ едно че са те намушкали сто пъти… Ама си жива. Кажи ми какво се е случило. Кой беше? А детето ти, нашето дете, къде е? Взеха ли ти го?

— Извикайте лекаря — гневно каза Пласидо. — Къде живее? Аз ще отида… И не се грижете за детето, на много добро място е и нищо не му липсва.

— Ама къде е? Дон Пласидо, дон Пласидо — възкликна Сегунда грубо и с ярост, — май че ще идете в пандиза… Ще се оплача на правосъдието. Вие сте бандит, да, господине, не си вземам думите обратно. Вие сте ни задигнали рожбата!

— Хей! — заотстъпва старецът от страх да не би Сегунда да му издере очите. — Ама няма ли да млъкнете, проклетнице? Не виждате ли, че племенницата ви умира?

— Понеже вие я убихте, палач такъв, човекоядец, вие, вие!

— По-кротко! Ще трябва да ви сложат намордник. Ще отида да извикам бърза помощ.

— В затвора, там трябва да идете!

В тоя момент влезе Хосе Искиердо и сестра му започна да го подстрекава да се нахвърли върху добрия Еступиня. Платон се колебаеше и не проявяваше нужното доверие, което тя мислеше, че думите й заслужават.

— Престанете, че почвам да се ядосвам. Аз ще бъда този, който ще доведе съдията — извика старецът, като тропна с крак. — Детето е там, където трябва да бъде и много добре знаете, че не лъжа. Ако не вярвате, питайте майка му.

— Радост моя — пищеше Сегунда, като прегръщаше и целуваше племенницата си, която не беше още труп, но имаше такъв вид. — Кажи ми какво са ти сторили, кажи, сърце мое. Ах, каква мъка!…

— Изтичайте да извикате онзи господин, аптекаря, който идва често и сега се грижи за нея — каза със заповеднически глас Пласидо на Искиердо. — Аз ще извикам един друг човек, да тичаме по-скоро, че смъртта ще ни изпревари.