Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Въртеше се неспокойно в леглото. Детенцето потърси и налапа гърдата, но, изглежда, не намери достатъчно мляко, защото току отлепяше уста и пищеше отчаяно. Към безутешните му викове от глад се присъединиха и тези на майката:

— Радост моя, какво, няма ли? Оная, оная проклета вещица е виновна, тя ти го открадна. Ще видиш какво ще направи майка ти. Бедничкото ми, толкова мъничко и вече искат да те опозорят!… А моето дете е крал на Испания и няма нищо общо с Балестер, който е само едно приятелче… Моето дете е син на този, на когото е, и друго във фамилията няма, нито ще има, нали? Нали, щастие мое, нали, миличкото ми?

Всичко това бе много красиво и много нежно, но млякото не се появяваше и Хуан Еваристо не се засищаше от тия думи с толкова малка практическа стойност. Воплите, които майката и детето надаваха, всеки в своята октава, не успяха да разбудят Хосе Искиердо, понеже той бе човек, когото не можеше да разбуди и оръдие, щом се унесеше в сън, но вдигнаха от леглото Сегунда, която отиде да види какво става и като свари племенницата си полуоблечена, се разбесня като фурия и за малко не я наби.

— Ще те напердаша, ако вземеш да ми разиграваш комедии! — изрази се тя в присъщия за нея изискан стил. — Не видиш ли, магарице, не видиш ли, че ти е секнало млякото и бедничкото няма какво да суче?

За щастие между нещата, които бе оставил Балестер в случай на нужда, предвиждайки всички възможни неприятности, имаше и един много хубав биберон. Сегунда, взела бързо решение, го напълни с мляко (случайно имаше две чаши) и се опита да го даде на бебето. В началото то се чудеше на тая твърда и студена гърда, която пъхаха в устенцата му. На няколко пъти я отблъсна с отвращение, но накрая гладът надделя над глезотиите и то се примири с изкуствената цицка.

— Гледай, гледай как бързо свиква с всичко ангелчето. Толкова е благородно! Сладурче… какъв вълчи глад сме имали!

Майката го гледаше с отчаяние, макар и доволна, че бяха намерили начин да преодолеят затруднението.

— Знаеш ли какво? — рече лелята, като сложи ръка на лицето й. — Имаш температура. Това е, защото мислиш за каквото не трябва. Ако ме послушат сега, ще бъдеш кралица. Защото това, което ти се полага на месец, ще ти го дават. За това си говорихме двете с доня Лупе… Сега, значи, ще бъдеш господарка и половина! Момиче, момиче, не се размеквай, вдигни глава! Не видиш ли, че тия госпожи се навъртат край теб? Ще станеш важна птица и ако бях на твое място, нямаше да спра, докато Хасинта не дойде да ми целуне обувките. Ама какво, мислиш, че и той няма да дойде? Кръвта вече го вика и щом зърне тоя свой портрет, ще му потекат лигите… Вярвай ми, момиче, дори кола ще имаме. Каква комедия! Като нищо ще живеем нашироко. Ще дойде той, ще дойде, уверявам те, хич няма да се забави. Не видиш ли, че това семейство си няма детенце да го радва? До един умират да имат рожба. Хубаво се грижи за него, че късмет извадихме с това дете от нашата плът. Аз съм много горда и бог знае, че то е Санта Крус, но също тъй е и Искиердо. Двете семейства са сродени… Вече почнах да се перча и днес следобед му подметнах на Пласидо да ни даде жилището гратис. Какво си мислиш? Тия Санта Крус ще се радват на сина ти като дечурлига на нови обувки… Ще ти кажа нещо, което не знаеш — вчера Хасинта беше при дон Пласидо. Искаше да се качи да го види, но тая другата, голямата светица, й каза да се качи друг ден, за да не се изплашиш. Видиш, значи… Ей, кой можеше да го повярва! Тепърва ще се разхождам аз по „Кастеляна“ с дон Балдомеро подръка. И как само ще се надувам! Истинска комедия… Придай си важност, не бъди глупава, че ако се възползуваме, от тоя ден нататък ставаме маркизи.

Откакто леля й бе започнала да говори, Фортуната плачеше неудържимо, но щом чу, че ще стават маркизи, над вълните тъга премина животворен повей и младата жена се разсмя с лице, обляно в сълзи.

— Не, не се смей, чак маркизи няма да станем, изобщо не ни трябват титли , ама колата е сигурна. Уверявам те, че ако Хасинта дойде днес, ще се качи… Ще видиш колко скоро ще дотича и онзи. Ясно, когато жена му не е тук. На мене ми се чини , че отсега нататък жена му трябва да иде да сади лук. Ти, ти си тая, дето ще седне на престола, иначе на земята няма правда. И да не викат, че си омъжена и че детето трябвало да се нарича Рубин. Каква комедия! Ти си най-вече вдовица и свободна жена, понеже смятай мъжа си за умрял. Добре знаят всички, че пито-покрито няма и по лицето му личи от кой род е, а колкото до издръжката, ще видиш, че ще ти я дадат.