Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Балестер бе толкова деликатен, че само като чу това предложение, по лицето му изби червенина и побърза да се извини с думи на признателност. Малко след свечеряване си тръгна, като даде най-строги заповеди на брата и сестрата относно посещенията. Ако се появи някой от семейство Рубин, независимо кой, да не отварят. Остави на масата в стаята куп лекарства, а на Фортуната препоръча спокойствие и да затръшне вратата пред носа на всяка тъжна мисъл, която я споходи.

Искиердо застана на пост в стаята с голямо шише бира за през нощта, а за всеки случай бе донесъл и едно малко в допълнение. Сегунда се върна в десет, след като бе прекарала както обикновено един час в приказки край сергията за месо, и щом видя племенницата си толкова оживена, реши да си побъбрят.

— Знаеш ли кого видях? Оная леля, доня Лупе. Дойде при мен на сергията много обидена, че господин Балестер не й позволил да влезе и те види. Търси под дърво и камък племенника си, който избягал сутринта и още не се е вясвал. Знаеш ли какво ми рече? Ще ти го кажа, та да се посмееш. Вика, че Саманиего са побеснели срещу теб, а оная дъртуша, доня Каста, нямало да миряса, докато не те види в Модело . Каква комедия! Смей се, понеже ти завиждат. И друго нещо. Тая никаквица, Фенелоновица , французойката, дето е по-лоша от глада, разправя, че твоето дете не е дете на баща си, ами на дон Сехисмундо. Смей се, глупачко, това е само от завист.

Уличницата не обели зъб, но личеше, че тия думи имаха опустошително въздействие върху душата й. Когато остана сама, не можа да сдържи порива си да стане. Обзе я ужасен гняв и без да си дава сметка какво върши, се изправи в леглото и протегна ръце към закачалката, за да вземе дрехите си… „Още сега, още сега отивам и ще я удрям с тая обувка по лицето, докато й смачкам носа. Парцал, мръсница. Да казва такова нещо! Такава страхотна лъжа!… Но колко ли е часът? Удари дванайсет. Колкото и да е, ще изляза, не мога да се сдържам. Отивам, влизам в тях, измъквам я от леглото и я разсипвам от бой. Да казва такова нещо! И не го, вярва, изобщо не го вярва. Казва го, за да ме опозори. По-рано наклевети Хасинта, сега клевети и мен.“

Досещайки се въпреки помрачения си разсъдък за трудността на начинанието, тя приседна на леглото. „Оставя ли го за утре, няма да отида, защото ще ми го избият от ума. А аз трябва да й смачкам фасона. Боже мой, ако не го направя, няма да мога да стана ангел и светица. Не го ли сторя, ще трябва пак да стана лоша, знам си го!“ Обличаше някоя дреха и току я събличаше, обзета от ужасно колебание, като се люшкаше между страхотните пориви на желанието и чувството, че това е невъзможно. Най-после се облече, влезе в стаята и видя чичо си да спи, захлупил лице върху масата, близо до свещта, с голямата бутилка до него, празна до половината. „Мога да изляза, без да ме усетят… Ами ако разбудя чичо и му кажа да дойде с мен?“ Мисълта да приобщи Платон към опасното начинание я накара да се върне към действителността и да прозре безразсъдството на тая идея. „Утре сутринта обаче — рече си тя, като се върна в спалнята, — раничко сутринта, преди да е тръгнала за ателието, отивам и я разсипвам от бой.“

Загледа се в детето си и пламъкът на гнева й се разгоря още повече. „Да вика, че не е син на баща си! Какво безсрамие! Ще я направя на парчета без капка милост. Невинното, толкова мъничко и вече искат да го опозорят! Ала няма да го опозорят, защото майка му е тук и го закриля, а който каже, че не е детето на фамилията, ще му извадя очите. Той не може да е казал такова нещо. Веднъж ми го подхвърли, но то беше на шега. Той не може да го е казал, а ако знаех, че го е казал, кълна се в кръста — направи го с пръсти и го целуна, — в кръста, на който те убиха, Христе мой, заклевам се, че ще го намразя… но ще го намразя истински, не на шега… Ах, господи! — хвърли се на леглото, обзета от безкрайна мъка, — дали Гилермина и Хасинта ще повярват на тая долна лъжа, ако им кажат? Може и да повярват, вярва се на всичко лошо, а на лошото, което говорят за мен, още повече… Не, не, сигурно няма да повярват. Лъжата е прекалено гнусна. Това никой не може да го повярва, не може да бъде, не може да бъде, по-скоро ще повярват, че светът се обръща с краката нагоре и денят става нощ, слънцето — луна, водата — огън. И ако някой повярва, той ще го отрече, сигурна съм, че ще го отрече. Аз не съм му изневерявала, не съм му изневерявала — повиши глас, — а който каже, че съм изневерила, лъже и заслужава да му изтръгнат езика с нажежени клещи. Искат да ме затрият, боже мой, но каквото и да правят тия кучета, няма да успеят да ми попречат да стана ангел като всяка друга. Нека беснеят, нека беснеят, защото ще стана, ще стана!“