Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Думите й направиха много силно впечатление на Гилермина и тя трябваше да напрегне волята си, за да си придаде спокоен вид.

— Доста голяма глупост, да, госпожо… Но вашият съпруг няма да направи нищо. Разговарях с него и ми се стори много разумен.

— Разумът е неговата тема, но не трябва да му се вярва… Колкото до изстрелите, ще го направи, вярвайте ми. Хубаво му подпалих главата. С нещата, които му казах, избих от мозъка му цялата мъдрост, дето я имаше. Отново се побърка, госпожо. Обещах му да го обичам, както той обичаше мен и, повярвайте, обещанието ми беше искрено.

— Карате ме да треперя — каза светицата с тревога. — Този грях е най-ужасният от всички. Ако ги убие, той върши по-малък грях от вас, която сте го изпратила, подстрекавайки го с обещания.

— И на мен така ми се струва, затова цяла нощ ме беше страх.

— Ако признаете, че сте постъпила лошо, поискате прошка и успеете да се отърсите от злосторното си намерение, бог ще прояви милост към грешницата.

— Там е работата, че… искам да кажа, разкаяла съм се наполовина… Да убие него? Знаете ли, жал ми е. Не, не, него не трябва да убива, само оная мошеничка, измамница, лъжкиня… Няма ли капка срам да вярва, че ще има деца? Тя и деца! Кажете ми, губи ли се нещо, ако отиде на оня свят такъв боклук?

Произнесе тия думи с тъй естествен тон, че за миг Гилермина се поколеба дали да се възмути, или да ги вземе на шега.

— Хубави идеи ви идват, много хубави! Имам чувството, че съпругът и съпругата си съперничат… по мъдрост. Ако веднага не се отречете от всичките тия глупости, ще си отида и няма да ме видите, докато сте жива. Такова нещо не може да се търпи.

— Значи това чудовище няма да си получи наказанието? Чудесно. И ще продължи да ни се присмива… Не разбирам това.

— Бог е този, който наказва, ние се учим.

Замълчаха и се загледаха една друга.

— Трябва да ви доведа изповедник. Не сте добре нито тялом, нито духом. Дано бог не дава, но ако смъртта ви свари ненадейно, такава, каквато сте сега, хубав късмет ще извадите.

— Ако умра, ще взема със себе си и детето — каза дяволската жена, като го взе на ръце и го притисна към гърдите си.

— Още една глупост. Не сме добре днес.

— Не е ли мое? Не му ли дадох аз живота? — запита Фортуната с трескаво нетърпение и жар.

— Какво? Вие да сте му дала живот? Мила моя, претенциите ви не са малки. Искате да се съревновавате със създателя на света и на всички неща…. Престанете, че ще се разсмея. Стоим тук като две глупачки, а трябва да поправим нещата. Извикайте мъжа си и му кажете, че за да го обичате, както бог повелява, не трябва да убива никого, абсолютно никого. Ще го сторите ли?

— Да, щом вие ми нареждате. Мислех, че не е грях да убиеш онзи, който те мами, който те предава… Искам да кажа, че не е много голям грях. Снощи ме прихванаха, знам си, злобата ми се качи в главата. Така я мразя! Мисля, че може да мразиш някого, може да искаш да го убият и пак да не си лоша.

Седна в леглото, за да подкрепи с жестове довода, който й бе дошъл наум и който смяташе за много силен:

— Искам да ви питам за едно нещо, госпожо, не трябва да го премълчавам, нали? Защо след като толкова много знаете, не ми отговорите на следното?

— На кое?

— На това разсъждение. Както казват, госпожа Хасинта е ангел, нали така? Всички тъй смятат… Добре, с всичките си достойнства и благочестие няма ли да се зарадва, ако ме пратят на онзи свят?

Отново се отпусна на възглавницата, очаквайки със задоволство отговора, защото бе сигурна, че на светицата не й оставаше нищо друго освен да излъже.

— Какво говорите? — възмути се Гилермина. — Хасинта да пожелае смъртта на някого! Или сте глупачка, или сте се побъркала.

— Добре, тогава ще ви попитам за нещо друго — изтегли се към втория окоп, след като бе прогонена от първия. — Няма ли да се зарадва младата госпожа, ако умра?

— Да се радва, ако умрете, ако бог ви вземе при себе си? — светицата се колебаеше. — И това не, и това не. Хасинта не желае злото на ближния и знае, че трябва да обичаме враговете си и да правим добро на тези, които ни мразят.

Фортуната изрази недоверието си с едно меланхолично „хм!“

— Не вярвате?

— Да ми желае доброто? Не вярвам.

— Хасинта не е злопаметна, дори не си спомня за вас.

— Ама това, че гледа на мен с добри очи…

— Оставаше и да ви обича, както обича мен… Напълно сте си го заслужила. Трябва да сте доволна, че ви прощава.

— Наистина ли ми прощава? Вярно ли е?

— Съвсем вярно. Вие, която не знаете какво е вяра, нито страх от бога, не разбирате тия неща.