Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Дяволско момче! — рече той на Искиердо на връщане от вратата, до която бяха изпратили господин Рубин. — Много трябва да се внимава с него и да не се изпуска от поглед, когато влиза тук. А тя как е? Как си, хубавице?

Младата жена не отговори. Беше изпаднала в унес. Детенцето продължаваше да пищи и призивите му накараха майката да отвори очи, да го вземе на ръце и да го приближи до гърдата си. Балестер нареди на момичето да махне светлината, която засилваше нервната атмосфера в спалнята, и седна на мястото на Макси. След това извади кутийка с лекарства и шишенце със сироп.

— Донесох още едно спазмалитично лекарство. Сам го направих. За всеки случай нося и ферихлорид и ерготин… Трябва много да внимаваме, да си починем добре, защото днешните емоции и глупости могат да доведат до някое неразположение. Обзалагам се, че Макси е идвал да ви разкаже още някоя безсмислица. Трябва да му забраним да идва.

Фортуната отново затвори очи. Детето бе притихнало и се чуваше как мляска с уста.

— Добра глътка има приятелят — рече Балестер, загледан в дяволската жена, която спеше или се преструваше, че спи, и мислено добави: „Колко е красива! Бих я разцелувал… с най-чисти чувства… Ето една жена, която сега не струва нищо в морално отношение и която щеше да струва много, ако пукнеше този проклетник Санта Крус, който я е хипнотизирал … Жалко за това сърце, хвърлено на кучетата!“

Детето отново избухна в плач и майката се обезпокои не по-малко от него.

— Приятелю Балестер, знаете ли, имам чувството, че млякото ми секва? Синът ми суче, суче и няма нищо…

— Да не се плашим. Случайно е. Опитайте се да заспите… Да не би — Макси да ви е казал някоя глупост?

— Не глупости, а истини.

— Истини! — избухна в смях. — И откъде знаете, че са истини?

— Големите истини се казват от децата и от лудите.

— Поговорка без всякакъв смисъл. Лудите приказват само глупости.

— Мъжът ми не е луд. Сега е много умен. Така си мисля.

Хуан Еваристо млъкна отново и се залепи за гърдата и с диво усърдие.

— Изпийте мъничко от тази течност. Приготвих я като за вас. Много е сладка. Нервите ви трябва да се успокоят.

Слугинчето донесе чаша и лъжичка и Фортуната взе лекарството.

— Колко сте добър, Сехисмундо! Толкова съм ви благодарна за всичко, което правите за мен!

— Заслужавате и повече, дявол да го вземе — отвърна аптекарят в изблик на нежност. — Трябва да бъдем добри приятели.

— Приятели да, защото ако е до любов… Ако съпругът ми прави това, което му заповядвам, няма да обичам друг освен него.

— Да обичате съпруга си! — взе го за шега. — Не ми се струва лошо. — Особено сега, когато е станал светец…

— Не е светец. Ама че глупости говорите!

— Точно така е — светец. Следователно и вие ще бъдете светица. А аз ще ви бъда ученик. Ще отидем тримата на покаяние в пустинята и ще ядем трева.

— Млъкнете.

— Вие трябва да млъкнете, та дано заспите и нервите ви се успокоят. Днешното излизане няма да има последици. Знаете ли какво си мислех на идване? Че ако заваря хубавицата неразположена, ще остана цялата нощ. Като тръгвах от къщи, казах на мама, че може би няма да се върна. Решил съм да се грижа за вас като за скъпа половинка.

— Не, не е нужно да се безпокоите. Вярвайте ми, тая нощ не се чувствувам зле, дори съм добре. Снощи бях по-зле.

— Тогава ще остана до дванайсет или до един. Ще прочета „Ла Кореспонденсия“ или ще поиграя туте с господин Искиердо. Ако се успокоите и заспите, ще си тръгна. Иначе ще остана на пост.

Тъй и стори и като не забеляза до полунощ нищо необичайно, излезе на пръсти и нареди на уличната продавачка какво да прави в случай че стане нещо с майката или бебето през нощта. Моделът също си тръгна и Сегунда се завря в кочината си, но едва бе задрямала, когато я извика Енкарнасион и каза, че младата госпожа се чувствувала зле. Малкото показваше възможностите на гласа си и не можеха да го укротят. Майката бе изчерпала всички средства, както и Енкарнасион, чийто метод се изразяваше в това да го вземе на ръце и да почне да прави стъпка напред и стъпка назад, сякаш танцува, стараейки се да го убеди с нежни думи, че децата трябва да кротуват.

— Струва ми се — каза с ужас Фортуната, — че кърмата ми секва.

— Ако секва — отвърна леля й, която гълчеше дори когато трябваше да утешава, — ако секва, по дяволите, по-добре да вземем дойка и готово.

— Чуйте, лельо, идвал ли е мъжът ми?

Сегунда я погледна учудено.