Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Същото мисля и аз. Лека-полека отхвърлих лошите чувства, които изпълваха сърцето ми… Смятам мисълта за убийството безполезна и абсурдна като неправилно предписано лекарство. Само бог убива и той е, който винаги поучава. Изпитвах ужасна ревност, изгарях от злоба; и въпреки всичко целият този буренак падна под ударите на косата на разума. Разум и нищо друго освен разум. Сега не възнамерявам да убивам когото и да било, нито дори тези, които толкова мразех. Прозрях възхитителните божии уроци, виждам как злите получават наказанието си и се старая да не го заслужа… Това е моята система, това е моят живот.

Сехисмундо повика Гилермина от вратата на спалнята. Казаха си тихичко няколко думи за Фортуната и след като запита светицата какво впечатление й е направил младият Рубин, основателката отвърна:

— Последното, което каза, е връх на мъдростта и разума, но…

— Разстроена сте… Аз също.

Искиердо влезе с една бутилка бира, следван от келнера от кафене „Гайо“, който носеше лимонов сок, съд за размесване и чаши.

— Госпожо — рече той в желанието си да бъде любезен, — ще изпиете една чаша бира с лимон.

— Махайте я оттук! — отвърна дамата. — Не пия такива свинщини. Благодаря ви.

Поканиха и Фортуната, но тя също отказа и помоли за мляко. Балестер, който се стремеше да й бъде приятен, изпрати за мляко Енкарнасион, а Гилермина се сбогува и си тръгна тъкмо когато влезе Пласидо, който се бе изкачил бързешком, изпълнен от желание да се постави на заповедите й.

Сехисмундо наблюдаваше приятелката си и ако трябва да кажем истината, състоянието й не му се струваше много благочестиво. Престорената радост, която я караше да се смее често, не бе добър признак и той би желал да говори по-малко. Но тя не преставаше да разказва случката с Аурора, придавайки й трагически измерения, и щом свършеше, започваше отново, обзета от непримирима ярост към бившата си приятелка. Балестер деликатно й възразяваше и я приканваше към благоразумие, толерантност и опрощение на обидите. Като не знаеше какво още да каже, стигна дотам, че даде за пример Максимилиано, който понасяше товара на оскърбленията с такова християнско смирение. Тия думи разсмяха още повече дяволската жена, която каза, че мъжът й е светец, истински светец, и ако го канонизират и сложат образа му на олтарите, тя ще се моли пред тях и ще ги плюе. Рубин не я чу, защото в момента играеше на дама с Искиердо.

Млякото пристигна и когато Енкарнасион го поднесе, господарката й забеляза, че вътре са паднали две мухи; обзе я отвращение и направи момичето на бъзе и коприва, наричайки го „прасе“ и „повлекана“. Управителят изпрати момичето да донесе ново мляко и каза, че той ще изпие това с мухите, понеже не се гнуси от нищо. Извади насекомите с кутрето си, но приятелката му осъди тази постъпка, като каза, че е „мръсен“ с доста хладен тон. Този път донесоха млякото добре покрито и докато Фортуната го пиеше, Балестер изпи другото, сипейки шеги и смешки, които обаче не можаха да разсеят черната тъга, която бе обзела младата жена след шумната радост. Накара я да си легне, после мина в стаята, давайки си вид, че се интересува от играта. Не можеше да бъде спокоен, докато Макси беше тук, нито пък вярваше на смиреното му и философско държане. Като се преструваше, че го гъделичка на шега, опипа джобовете му, страхувайки се да не би да има вътре в тях някакво оръжие. Ловкият обиск не даде никакъв резултат. Въпреки това Балестер не искаше да си тръгне без него и трябваше да спорят доста време, докато го убеди. Най-сетне управителят си тръгна, като обеща да дойде пак, понеже приятелката му имаше нужда от неговите грижи.

Привечер си отиде и Платон , но към девет часа се върна и запали лампата в стаята. Към девет и четвърт Фортуната, която бе задрямала, усети стъпки и различи силуета на някакъв мъж в спалнята.

— Кой е? — уплашено попита тя, протягайки ръце към детето си. — Ах, това си ти, Макси! Не те познах. Толкова е тъмно…

Кучешката кашлица на чичо й я увери, че не е сама и тя се успокои. Нареди на момичето да донесе светлина, понеже сънят я бе напуснал, и Хосе започна да наднича час по час в спалнята, решен да я охранява. Както и предния ден, Макси седна до леглото и каза добродушно:

— Днес следобед тук имаше много хора и не можахме да си поговорим. Затова се върнах. Вече зная, че сте се били с Аурора. Доня Каста е изпаднала в ярост и не можеш да си представиш колко зле настроена е към теб леля. А за днешното събитие ми дойде наум нещо, което искам да ти съобщя.