Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Мълчете, за бога, ужасявам се, като ви слушам.

— Искаха да ме отведат в затвора и почти цял час се чудеха дали да ме отведат или не. Дойдоха полицаите и аз казах, че съм родилка. С една дума, накрая ме пуснаха и веднага долетях. Само така могат да уважават човека! Ако не бяха там проклетите модистки, щях да ходя по нея, както ходя по тая стая. Вижте само колко е долна, да ни лъже и двете, двете, госпожо — мен и другата, която е ангел, както казват всички. Кажете й, че съм разчистила сметките й с Аурора.

— Струва ми се, че не сте на себе си. Мълчете, мълчете и кърмете детето си…

— Вече го кърмя, госпожо, вече го кърмя. Нима не виждате? Сине, гордост моя, император на света! Повярвайте, ако ония проклети ченгета не ме бяха пуснали да си дойда и накърмя детето си, не знам какво щеше да ми стане… Самият Саманиего ме пусна, като рече: „Да върви по дяволите!“ Ами да, госпожо, щастлива съм. И не се радвам от корист, повярвайте. Защо ми са на мен пари? За нищо. Радвам се, че съм родила детето на фамилията , а това не може да ми го отнеме никой. Не могат да ми го вземат нито със закони, нито без закони. Нали, госпожо? Сега вие сте на моя страна. Сега и тя е на моя страна, нали?

— Казвам аз, че главата ви не е в ред — рече Гилермина доста разтревожена. — Млъкнете. Да се държим прилично — потупа я по рамото, — защото, ако не се грижите добре за него, ще му намерим дойка и в краен случай можем дори да го вземем при нас.

— Ами! Не, госпожо. Няма да го дам — рече тя силно възбудена и преливаща от радост. — Толкова съм щастлива! Ще ме обичате, нали, госпожо? Ще ме обичате ли? Защото аз имам нужда някой да ме обича истински. Ще видите колко добре ще се държа сега. Мъже? Няма и да ги погледна. Не искам да си имам работа с никого. Само синчето ми и нищо друго.

— Да… Разправяйте ги на шапката ми.

— Ах, вие не ме познавате, госпожо! Мислите, че… Ха-ха-ха! Синчето ми и нищо друго. Ще видите, ще се грижим и трите за него и ще има три майки вместо една.

Тази странна идея се понрави на светицата.

— Слушайте, след като бог ме дари с детето на фамилията , на другата вече й нямам зъб. Защото аз струвам поне колкото нея. Ако не и повече. Но да предположим, че сме еднакви. Не я мразя и ако се наложи, дори ще я обикна… Три майки ще има това съкровище, това слънце: аз, която съм първата му майка, тя ще бъде втората и вие — третата.

— Боже мой, колко сте развълнувана и какви глупости говорите! — провери й пулса и се вгледа с безпокойство в блясъка на очите й. Много се съмнявам, че бедният Хуанин ще намери нещо в тая гърда…

Останалите стояха в другата стая и не смееха да влязат, докато траеше оживеният разговор на дяволската жена със светицата, който стигаше до тях приглушено. Гилермина влезе в стаичката при Балестер, който се бе изправил до прозореца, дълбоко разстроен, и гледаше към площада.

— Тази жена е необикновено възбудена и се страхувам, че млякото й ще секне… Имате ли нещо спазмалитично?

— Да, да, приготвих го много грижливо, тая нощ ще донеса още. Казвате, че е прекалено възбудена?

— Ужасно… Не е на себе си и говори куп безсмислици. Елате.

Когато Балестер й предложи да вземе лекарството, младата жена отвърна:

— Искам вода. Ужасно съм жадна… Устата ми е пресъхнала.

Докато пиеше на едри глътки, основателката отведе настрана Балестер и му каза:

— Слушайте, какво търси тук този нещастник, мъжът й? Как се държи, какво казва, как прие всичко това?

— Не го ли разбирате, госпожо? — рече управителят колкото на смях, толкова и сериозно. — Аз също. По характер е плах. Затова, вземе ли да разговаря с хора, които не са му близки, започват да ме обземат съмнения. От известно време всички мисли, които това момче изрича, са толкова на място, че и седемте мъдреци на Гърция не биха се отказали от тях.

— Но нима не е…? — запита светицата, като приближи показалец към слепоочието си.

— Именно… Той й е казал за онова между еди-кой си и еди-коя си, имам пред вид вдовицата на Фенелон . Не вярвам в здравия разум на този господинчо и винаги, щом го срещна, го обискирвам за оръжие. Никак не ми харесва, че е тук.

Рубин и Искиердо седяха на канапето в стаята и мълчаха. Фортуната извика Балестер и Платон , за да им разкаже какво бе извършила, а в това време Гилермина седна до Максимилиано, усмихвайки се дружелюбно. Дамата искаше да го заговори, но не можа да каже нито дума, тъй като въпреки големия си талант и светски опит не намираше ключа към мислите, които трябваше да изрече пред човек в неговото положение. Какво да му каже? Истински проблем! Какъв тон да възприеме? Беше ли с всичкия си или не? Защото бе трудно да говориш с него, ако го смяташ за умопобъркан, а да го третираш като здрав бе направо невъзможно. Да заговори ли за детето? Исусе, каква глупост. Да му каже ли, че жена му е съкровище? Абсурд! Да заговори ли за действителното състояние на нещата? Немислимо. Да го подхване ли с вярата и смирението? И това не. Светски разговор? В никакъв случай… Никога досега добрата госпожа не се беше изправяла пред толкова труден и деликатен проблем от науката как да се държим в обществото. Тая загадка превъзхождаше всички други, които бе срещала през неуморимия си живот.