Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Аз?… Какво искате да й кажа? Мисля, че няма да го изостави. Много го обича.

— Да, хубава обич. Вижте само какво е сторила. Да излезе на разходка! Какво влечение към улицата. Представа си нямам как това ангелче издържа без кърма…

Едва бе свършила думите си, когато се разнесе плачът на клетото детенце. Не можейки да се сдържа, Гилермина се приближи до вратата и извика пламенно през дупките на шпионката:

— Сине мой, тази луда не идва! Имаш право… Безделница! Потърпи още мъничко, още мъничко.

Извика на слугинчето да се приближи и му каза:

— Слушай, момиче, гледай да го укротиш, за малко, господарката ти няма да се забави. Полюлей го в люлчицата, изпей му нещо.

Върна се на стъпалото и се обърна към другаря си по чакане:

— Какво сърце има тая жена! Толкова съм ядосана, че ще строша вратата, ще грабна детето и ще го отнеса да го накърмят… Лекар ли сте?

— Не, госпожо, аптекар съм.

Замълчаха, защото доловиха съвсем наблизо нечии стъпки, сякаш някой се качваше предпазливо, и погледнаха към долната площадка, за да видят кой ще се покаже от завоя. Появата му изненада и двамата. Беше Максимилиано, който направи следното умозаключение, като видя Гилермина и Сехисмундо на стъпалата: „Двама души, които са приседнали от умора и чакат. Следователно чакат отдавна и жилището е заключено.“

Постоя известно време неподвижно, чудейки се дали да продължи, или да се обърне и тръгне надолу. Управителят се смееше, а Гилермина го наблюдаваше с лукав поглед.

— Нищо — рече му тя, — и вие ще трябва да почакате. Имате ли ключ?

— Какъв ключ?

— Тоя от полето — свъси вежди Балестер, питайки се какво, по дяволите, търсеше тук Макси. — По-добре е да си идете и да се върнете по-късно, приятелю Рубин, тая работа ще се проточи.

— И аз ще почакам — отвърна Макси и седна на стъпалото под него.

Отново се разнесоха отчаяните викове на Питусо и Гилермина не можа да скрие обзелото я нетърпение и тревога.

— Ясно е, клетото създание е гладно. Да стане по никое време и да се измъкне на улицата! Казвам ви, ще я набия…

Максимилиано мълчеше и не сваляше очи от светицата, която за първи път виждаше толкова отблизо.

— Добре се наредихме — добави тя. — Вече сме трима. Започвам да се дразня. Дочувам стъпки. Дано най-сетне да е тая вятърничава жена…

Стъпките като че не бяха на жена. Кой ли беше? Пред погледа на тримата се появи Хосе Искиердо, който, щом видя доня Гилермина, подскочи като ужилен и погледна надолу, сякаш възнамеряваше да се хвърли с главата напред. Би дал всичко да можеше да се свре някъде. Светицата се подсмиваше.

— Не се страхувайте от мен, господин Платон . Защо се изплашихте така? Не ям хора. Та ние сме приятели с вас…

— Госпожо — изгрухтя моделът , — когато ендивидът е в нужда, не можи да бъде кавалер и върши к’во ли не.

— Да, човече, знам, онази голяма шмекерия, която сторихте, вече е забравена… Да знаете само колко е красив Питусо!

— Вярно ли? Бедната ми буболечка!

— Да, расте отлично. И е толкова жив и дяволит, че е обърнал целия приют нагоре с краката.

— Как само си личи светата кръв на майка му, дето побъркваше половината свят! Туй момче ще има мъжки характер! Понеже…

— Сега най-сетне постигнахте своето, господин Платон . Чух, че печелите добри пари от живописта.

— Вадим си хляба, госпожо.

— Радвам се по много причини, защото няма да ви хрумне да мамите хората, след като сте толкова добре…

Искиердо се чешеше по едното ухо и беше готов да му го отрежат, стига само светицата да сменеше темата.

— Ако госпожата няма нищо против, нека не гледаме назаде.

— Това не означава да гледаме назаде … Хайде, че ако сега бяхте зле с парите, сигурно пак щяхте да предприемете някоя търговия като онази. И не с фалшива монета, а с истинска.

Балестер се смееше, а Максимилиано седеше с много сериозен вид, нещо, което госпожата забеляза и побърза да каже:

— Как ли щяхме да понесем това ужасно чакане, без шеги? Измъчвам се, когато трябва да чакам, а когато чакам глупаво, заради безразсъдството на някой друг, губя цялото си търпение…

Отново се разнесе жалният плач на Хуан Еваристо и Гилермина дръпна звънчето, за да каже на слугинята:

— Бави го, момиче, говори му. Държиш се като глупачка… Сине мой, вече идва, вече идва! Ще видиш как ще я подредя, загдето те е оставила толкова самичко, толкова гладничко… Господа — върна се на стъпалото, — ще ме извините, но ако някой се чувствува отегчен, нека не стои само за да ми прави компания. Сигурно се е случило нещо с тая жена, щом толкова закъснява. Предлагам някой да излезе на улицата и да разбере къде може да е отишла.