Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Изглеждаше убедена и Балестер си тръгна с чувството, че е успял. Бе спокойна през цялата сутрин, но към обед, когато се събуди от краткия сън, изпита такова силно желание да излезе, че не можа да устои на този сляп порив. За голяма изненада на Енкарнасион, а освен нея в къщи нямаше никой друг, тя стана от леглото, среса се набързо и облече тъмната си вълнена пола, наметна се с лека черна кърпа, забради се с друга, по-светла, сложи си вълнените ръкавици без пръсти, светлите обувки и… Преди обаче да излезе, посвети доста време на сина си, който се бе събудил, докато майка му се обличаше, и като че ли искаше да извести с писъци недоволството си от нейното излизане. Тя го укроти, като му даде всичко, което поиска или което имаше в гърдата й, и ангелчето заспа в изплетената си от ракитови пръчки люлка.

— Слушай — каза господарката на Енкарнасион, — ще поизляза. Няма да се бавя, ще взема кола и за половин час ще свърша. Ти няма да мърдаш оттук и ако детето се събуди, почваш да го люлееш и да му говориш, че ще се върна съвсем скоро. Гледай да не се отделяш от него. Внимавай — докато отсъствувам, няма да отваряш на никого… По-добре е да сторя друго, ще превъртя ключа два пъти отвън и ще го взема със себе си. Ако Сегунда се върне, да чака на стълбите.

Обсипа с целувки детето си, от което се отделяше за първи път, излезе, заключи и взе ключа със себе си. „Да не би някой да дойде и… Не, няма да ми го отнемат, макар че е имало такива случаи. Ясно е, доста хора са хвърлили око на моето ангелче. Най-много ме е страх от тая завистница Хасинта. От ревност косите й ще побелеят още повече и ще стане слаба като кука. Но има ли друг изход, освен да се примири? Достатъчно съм страдала. Нека сега тя страда… Ах, чувам стъпки! Откровено казано, не ми се иска да ме видят, ще почнат да ме питат дали излизам, или не излизам, а на мен обясненията не ми се нравят. Май че се качва дон Пласидо. Ще изчакам малко, докато си влезе в къщи… Стигна вече, отваря вратата. Сега да се измъквам и бог да ми е на помощ. Трябваше да взема нещо, от което боли… А, ключа! По-добър е от чукалото на хаванчето. С него и с нокти, кълна се, че…“

Спря един файтон и щом седна, така й се зави свят от движението и от собствената й слабост, че трябваше да затвори очи и да наклони глава, за да не гледа как сградите се въртят около нея. „Трябваше да изпия един бульон, преди да изляза… Малко късно се сещам. Ще ми мине в крайна сметка.“ Наистина й мина и първото, което направи, след като се съвзе, бе да промени нареждането, което бе дала на кочияша. Беше му казала „Аве Мария“ 18 , но й дойде друга идея и сега каза „Кабеса“ 10 , като подаде глава през прозорчето, протегна ръката си, в която държеше ключа като оръжие, и докосна с него файтонджията по рамото. Престоя в посочената къща около половин час и когато излезе, за да се качи отново в колата, лицето й бе станало бледо и прозрачно като восък, устните й бяха изгубили цвета си…

— Къде отиваме, госпожо? — запита я кочияшът, виждайки, че минава доста време, а тя не казва накъде да кара.

— Нагоре към площад „Санта Крус“, на ъгъла с улица „Викарио Виехо“.

След тия думи файтонът потегли, а в съзнанието й започна да се върти следната мисъл: „Ясно е, това, което си казвах. Виситасион нямаше да го скрие от мен. И след всичко това тоя глупак Балестер разправя, че мъжът ми бил луд! По-разумен е от всички умници, взети заедно… В нищичко не се е излъгал. Дадох на Виситасион двайсет дуро, за да ми го изпее… Ясно, от мен нямаше да скрие…“ Тръгваше от тази мисъл и се връщаше към нея стотици пъти, описвайки мъчителни кръгове.

Освободи колата на възвишението към „Санта Крус“, влезе през портала, който се намираше на улица „Викарио Виехо“, и се качи в ателието на Саманиего. Вървеше, обзета от решителност и без да изпитва каквото и да било колебание. Вратата на мецанина бе летяща, снабдена със звънец, който при отваряне звънеше. Фортуната бе идвала тук в дните преди откриването на магазина и помнеше отлично всичко. Не беше нужно да звъниш, трябваше да се бутне вратата, разнасяше се звън и човек се озоваваше вътре. Тъй стори и сега и едва бе изминала късия коридор, водещ към залата, когато се озова лице в лице с Аурора, която в същия момент се бе запътила от централната маса към прозорците с платове в ръка. Фортуната видя край масата шест или седем модистки, които шиеха, а на едно канапе близо до широкия прозорец, който гледаше към улицата, седяха две госпожи и разглеждаха на светлината дантели и платове.