Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Разбирам защо се ядоса толкова. И с мен беше същото, но след това станах стоик. Учи се от мен. Не виждаш ли колко съм спокоен? Минах през всички степени на гнева, беса и лудостта…

— Защото ти не си мъж — прекъсна го тя.

— Уроците ми помогнаха.

— Добре, защото си светец… Аз не съм светица, нито искам да бъда.

— А защо да не станеш? — хвана ръцете й, опитвайки се да укроти гнева й с нежност. — Защо не се опиташ да постигнеш състоянието, в което се намирам аз? Стигнах до него, като минах през беса, през лудостта… Тия дни, не много отдавна, когато видях тоя проклет човек да върши новата си гнусотия, духът ми отново се разколеба, усетих слабост, която смятах, че съм превъзмогнал. Обзе ме желание да го застрелям, за да освободя човечеството от такова чудовище. Но после съумях да се овладея и си казах: „Логическата последователност наказва по-добре от камата.“

— Искаш да кажеш, че си го видял с нея и си останал толкова спокоен? — изкрещя младата жена, а от очите й изскачаха пламъци.

— Не останах спокоен… Страшно се развълнувах, но след това дойде разсъждението. Важното е, казах си аз, не той да умре, а тя да научи. И ти научи.

— Ако аз ги видя!…

— Ако ги видиш, спомни си за мен. Дръж се като светица, както се държах аз. Виждаш ги и отминаваш.

— Ти не си мъж! Ти си едно нищо — възкликна с презрение младата жена. — Нея искам да наредя, тая мошеничка. Пипна ли я, и майка й няма да може да я познае. Гадина, повлекана, мръсница, мен да мами!

— По-добре помисли дали имаш право да се отнесеш по тоя начин с нея.

— Аз ли да нямам? — губеше контрол над себе си и не знаеше какво говори. — Отне ми моето. Аз съм лоша, но тя е още по-лоша, много повече.

— Разбирам яростта ти. Аз, който нямах друг мотив освен справедливостта, когато ги видях, когато се уверих, че грешат, вярвай ми, щях да им тегля шест куршума в гърба, ако имах револвер.

— Добре, добре — свирепо каза съпругата. — Защо не го направи? Глупак… Дори и мен да убиеше след това. Имаш право да го сториш.

— Видях ги да влизат в онази къща…

Очите на Фортуната се разшириха от ужас.

— Изчаках ги да излязат. Видях улицата и номера на къщата. Скрих се в един вход. О, извадиха късмет, че не носех револвер.

— Ще ти купя, още днес, още сега — въртеше се тя в леглото, вземаше детето си, отново го слагаше, изваждаше гърдата си, покриваше я, не знаеше какво прави.

— Да убия! Урок за нея? Ами за теб?

— За мен, за мен, вече ми го даде, досаднико. Още уроци ли искаш? На тая предателка аз ще й дам урок, и то хубав.

— Убиеш ли, ще те правят в затвора.

— Ще отида доволна.

— А детенцето ти?

При тия думи Фортуната отстъпи от дивашкото си намерение и като взе в ръце бебето, което бе почнало да проявява признаци на недоволство, го приближи до гърдата си.

Майката и детето се разплакаха и големият Идо отново се появи безмълвно на вратата, наблюдавайки съпрузите с поглед на статуя от мрамор или гипс, тъй като очите му като че ли бяха без зеници. Хубаво, че появата на Сегунда сложи край на това положение — щом видя Рубин, изпадна в ярост и устата й забълва змии и гущери. Хвърли вината на брат си и на тоя безполезен дангалак дон Хосе Идо, който реши, че е оскърбен безпричинно и мускулите на лицето му започнаха да се свиват и разтягат по невероятен начин — едното му око доближаваше устата, а другото стигаше чак до косата.

— Не зная причината — рече той, — не зная причината, но днес главата ми не е в ред… Трябва да ви кажа, че влезе, защото той пожела, аз не съм му заповядвал да влиза… А ако я убие, има си причини за това, естествено… Виж я ти тази госпожа как беснее! Не знаете ли кой съм аз? Аз съм Йосиф Прекрасни… Професор по раждания… интелектуални.

— Млъкнете, идиот такъв! — пищеше Сегунда, която, съдейки по заплашителните й жестове, бе готова с два плесника да разглоби крехкото тяло на прекрасния професор . — Виновен е тоя лентяй, дето е заспал.

Непосилно дело бе да се разбуди Платон ; накрая сестра му започна да го дърпа за единия крак, Енкарнасион го дърпаше за другия, докато туловището на модела се плъзна по канапето и се стовари тежко на пода. Известно време търка очи с ръчищата си и се протяга, сипейки предимно ругатни.

— Де го проклетия крадец, дето е влязъл без мое разрешение? Мамка му, на две ще го строша!

Речникът на Сегунда не отстъпваше по изисканост и подбор на думи на братовия, което ужасно не се нравеше на Идо. Макси излезе в преддверието и Хосе Искиердо се изстъпи пред него и започна да лае: