Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

„Боже мой — мислено възкликна Фортуната. — Добре ли е тоя човек или не е? Разумни ли са приказките му или говори най-големите глупости, които съм чувала през живота си?“

— Аз питам — добави Макси, като се приближи още повече, — нима правото да се родиш не е по-свещено от всички права? Кой може да ме накара да попреча на нечие рождение? Хубава работа щеше да бъде… Нека се раждат и живеят, защото, живеейки, ще се поучават.

„Според мен е по-зле отпреди — рече си съпругата, — а това, което казва, може и да е разумно, но нищичко не разбирам.“

— Изглежда, че се страхуваш от мен — каза той, все тъй сериозен и спокоен. — Не зная защо. Вече сигурно си се уверила, че няма кой да се мери по разум с мен.

— Изглежда…

— Да, вярно е, но…

— Какво но?

— Ще речеш, че парен каша духа — каза той и се усмихна леко за първи път през целия разговор. — И друго — покажи ми детето си.

Фортуната отново изпита ужас и като видя, че Макси протяга ръце към мястото, където беше детето, отблъсна ги и каза:

— Друг път ще го видиш. Остави го. Заспало е и ще ми го разбудиш.

— Ей че си смахната! Мислех, че след като ме изслушаш, ще се увериш, че разумът ми е като часовник, а освен това съм станал и много умен. Забеляза ли в мен нещо, което да ти се стори подозрително? Абсолютно нищо. Обзет съм от смиреност; последната лоша мисъл ми мина през ума преди няколко дни, но аз я изтръгнах от себе си и съм пречистен от гнева и омразата. Ще го изразя с една дума — аз съм светец, Фортуната. Не се хваля, истина е… Смяташ, че ще причиня зло на детето ти? Да сторя зло на едно създание! Това не се побира в човешкото. Позволи ми да го видя и ще ти кажа нещо, което ще ти бъде от полза.

Най-сетне, страхувайки се, че може да го ядоса, ако му противоречи, Фортуната му позволи да види бебето, без да го приближава много и като го прикриваше с ръце. Докато го разглеждаше, той не каза нищо. После се върна на мястото си и известно време гледаше със зареян поглед цветчетата на юргана, леко свъсил вежди.

— Прилича на твоя палач. Лошото никога не загива. Злото се възпроизвежда, а добрите се унищожават чрез стерилност.

— Чичо, за бога, чичо, събудете се! — отново извика Фортуната.

И тъй като на вратата се показа вялото, изпъстрено с брадавици лице на Идо дел Саграрио, младата жена му каза:

— Какво правите, че не събуждате чичо? Съвсем сама сте ме оставили тук! Малката също не идва!

Идо промърмори нещо, което Фортуната не разбра. Гледайки със съжаление към учителя, Макси каза на съпругата си:

— Този добър господин не е в ред. Искрено го съжалявам, защото зная какво е да си побъркан. Наемам се да го направя като нов, стига да последва моя план.

Като видя, че нещастният Идо отново се появи на вратата и надникна в спалнята с глупав поглед, добави високо:

— Господин дон Хосе, успокойте се и се научете да възприемате живота такъв, какъвто е. Глупаво е да се вярва, че нещата са такива, каквито ние си мислим, а не каквито са в действителност. За любовта закони няма. Моментален развод, ако жената измени, и тогава нека влезе в действие логиката, защото тя наказва без сопа и камък.

Фортуната се кръстеше, изпълнена с удивление: „Боже мой, вярно ли е, че съпругът ми е станал толкова умен или нещата, които казва, са фарс, прикритие на някакво лошо намерение? Какво да сторя, за да се махне по-скоро? Като нищо може да ми изиграе някой номер и да ме изплаши до смърт.“

— Прилича на твоя враг! — повтори Макси, връщайки се към мисълта, която леко го бе възбудила. — Това е нещастие за него. Ако вземе и бащиния си морал, ще бъде от зле по-зле. Невинното дете не е отговорно за грешките на баща си, но наследява лошите наклонности. Клетото дете! Жал ми е за него. Трябва да се радваш, ако умре, защото, ако остане живо, ще ти създаде много неприятности.

Тази мисъл възмути Фортуната, но тя не посмя да му противоречи. Да казва каквото си ще. Възнамеряваше да не му отговаря, та дано му омръзне и си тръгне час по-скоро.

— Има на кого да се метне — добави с мрачна ирония Макси. — Баща му е златен човек. Не е необходимо да ми казваш, че не дава пет пари за теб. Много добре го зная. Дори не е идвал да те види. И това си представям. Няма да дойде, бъди сигурна, че няма да дойде.

— Кой знае! — изпусна се младата жена и усети, че гърлото й се свива.

— Повтарям, че няма да дойде… Имам причини да твърдя това.

— Разбира се… Защо да идва! Притрябвал ми е.

— Точно тъй, притрябвал ти е. Благодаря ти, че чух от теб нещо разумно. Сега тоя човек си има други забавления.