Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Скромната кръщавка се състоя в „Сан Хинес“ през една априлска сутрин. Нарекоха детето Хуан Еваристо Сехисмундо и с още няколко имена. Балестер се изсили, канейки храбро Искиердо и Идо дел Саграрио в близкото кафене „Леванте“. Настоя много маестрото да хапне един бифтек , но дон Хосе отказа, макар че много му се искаше. Само от миризмата на месото и при вида на мазнината и кръвта в чиниите на приятелите му се струваше, че ще се побърка. Обедът му се състоеше от кафе със сандвич. След кафето дойдоха и чашките, но учителят отказа и тях; моделът обаче се наля с ром до козирката, без това да се отрази ни най-малко на солидната му глава, която сякаш бе дестилатор. Докато ядяха, видяха да излиза от кафенето Максимилиано Рубин, но тъй като той не ги забеляза или се направи, че не ги е видял, не му се обадиха. Към един часа Балестер тръгна към аптеката, а двамата Хосе се върнаха в дома на улица „Кава“. Беше неделя и двамата бяха свободни. Искиердо прати Енкарнасион за бира и като измъкна доминото от една много мръсна кутия, започна да нарежда пуловете, за да изиграят една игра. И Платоновите хроники разказват, че преди да стигнат средата на втората партия, клетите пулове останаха сами. Идо бе станал и се разхождаше из стаята. Искиердо се изтегна на канапето във викториански стил и заспа като истинско животно: с шапка върху очите, отворена уста и разперени ръце и крака. Сегунда отведе Енкарнасион на площадчето, където предишната нощ се бяха запалили две-три сергии до нейната, и цялата сутрин помагаха на жените да подреждат вехториите, които бяха оцелели, и да поправят каквото можеше да се поправи.

Тоя ден Фортуната изпитваше голяма скука и непреодолимо желание да стане. Продължаваше да лежи от уважение към заповедите на господин Кеведо, но едва ли щеше да изтрае още два дни в тоя убийствен затвор. След като го върнаха от „Сан Хинес“, Хуан Еваристо Сехисмундо имаше толкова мил и доволен вид, сякаш съзнаваше щастливото си въвеждане в християнското семейство, и за да го отпразнува, щом се озова до майка си, засука така, че в гърдите й не остана капка мляко. Хъркането на достопочтения Платон стигаше до слуха на Фортуната като монолог на прасе, чуваше и стъпките на Идо, някоя и друга неразбираема думичка, въздишките му, които приличаха на изблици на мъка или на поетически възклицания, струваше й се, че вижда ръцете му или част от тях, които той вдигаше почти до тавана. Малко по-късно отвън се позвъни и дон Хосе излезе да отвори. Фортуната помисли, че е Енкарнасион, която се връщаше от площадчето, но грешеше. Долови шушукане зад вратата. Кой ли беше? После дочу стъпки и скърцане на обувки, които я накараха да трепне, а като видя на вратата Максимилиано, онемя от ужас. Той беше, не искаше да повярва, но нямаше съмнение, че е той. Стъписването й бе тъй голямо, че едва успя да нададе слаб вик и първото й движение беше да протегне ръце към детето си, решена да разкъса на парчета всеки, който би се осмелил да му причини зло или да й го отнеме. Повече от минута Рубин не помръдна от прага, очертан в рамката на вратата като фигура от картина. Странно нещо! По лицето и в държанието му не се забелязваше никаква враждебност. Гледаше жена си със сериозен поглед, но без строгост и когато най-сетне тръгна към леглото, лицето му доби почти снизходително изражение. Но тя не беше на себе си и го изгледа като човек, готов да се защищава енергично.

— Чичо, чичо! — извика тя. — Енкарнасион!…

Тъй като не чу отговор нито от Искиердо, нито от слугинята, реши да извика онова чучело, което продължаваше да се разхожда из стаята. Но преди да произнесе името му, то се изтри от паметта й.

— Как, по дяволите, се наричаше тоя човек? Хей, вие, елате тук… Ах, сега си спомних! Господин Саграрио, разбудете, ако обичате, чичо.

Но чичото не се събуждаше, а дон Хосе като че ли не чуваше, че го викат.

— Изглежда, се страхуваш от мен и викаш за помощ — обади се Макси с хладно добродушие. — Няма да те изям. Грешиш, ако мислиш, че идвам с лоши намерения. Сега вече не е необходимо да те убивам или да убивам някой друг. Тая глупава мисъл отлетя… за щастие на всички.

Докато говореше, приседна на стола, свали си шапката и я сложи на леглото. На Фортуната й се стори, че е отслабнал, плешивината му се беше увеличила и в погледа му имаше някаква ведрина, която я успокои.

— Макар че никой не ми каза нито дума — продължи Рубин, — зная всичко, което се случи с теб; узнах го със собствения си разум и дойдох да ти изразя съчувствието си и да ти направя едно голямо добро… Защото добре знаеш, че загубих разсъдъка си, но после отново си го върнах. Бог ми го отне и ми го върна толкова съвършен, че сега разсъждавам по-добре от теб и от цялото семейство. Не се учудвай, от това, което ще ти кажа, ще разбереш, че главата ми е в ред както никога досега. Какво, не вярваш ли?