Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фортуната се чудеше да вярва или не. Страхът й не бе преминал и очакваше след тия спокойни думи да дойдат и гневните безсмислици. Не отвърна нищо и продължи да стои до детето си, готова да го защити при първото нападение. Макси сякаш не забелязваше детето. Изрече следните думи с много спокоен тон:

— Главата ми е напълно в ред и си давам сметка за твоето и моето положение. Между теб и мен вече не може да има нищо. Оженихме се поради твоя слабост и моя грешка. Аз те обожавах, ти мен — не. Невъзможен брак. Разводът трябваше да дойде и разводът дойде. Аз се побърках, ти се освободи. Глупостите, които извършихме, бяха поправени от природата. С природата не можеш да се бориш.

Гледаше издутите завивки, под които беше Хуан Еваристо, но тъй като в държането му не се долавяше враждебност, Фортуната започна да се успокоява.

— Вече зная какво има там. Бедното дете! Бог пожела да не бъде мое. Ако беше, щеше да ме обичаш малко. Но не е, това знаят всички, зная го и аз… Консумиран развод. Така е по-добре. Не трябваше да се женя за теб. Платих си, като загубих разсъдъка си. Какво трябва да сторя сега, когато разумът ми се възвърна? Да огледам нещата, безпристрастно, да се подчиня на фактите и да съблюдавам страхотните уроци, които бог ни дава… Най-напред ми ги даде на мен… Сега и на теб. Приготви се. Не съм тук, за да ти причиня зло, а за да ти съобщя за новия урок, защото камъните, които ни праща небето, лекуват, пречистят и укрепват човека.

„Здрав ли е — мислеше си Фортуната, — или е по-луд отпреди? Ужасно ми досажда, но се търпи, стига да не премине границата.“

Поиска да каже нещо на глас, но той не я остави да се обади, все едно че бе донесъл подготвена реч, която искаше да произнесе цялата, тъй че веднага продължи:

— Помниш ли, когато бях луд? Какви страдания ти причиних, но ти ги заслужаваше, защото в действителност се държеше много зле с мен. В главата ми се беше загнездила мисълта, че ми изневеряваш; не разполагах с никакви факти, но убеждението не ме напускаше. Не зная дали сънувах, че ще ставаш майка, или ревността ми внуши тази мисъл. Защото толкова ревнувах, че не можех да живея. „Моята жена ме мами, казвах си аз, няма как да не ме мами; не може да бъде другояче.“ И тъй като те обичах много, не намирах друг изход освен смъртта, ето защо, също както мъхът се появява по дънерите, така в главата ми се роди мисълта за освобождението, която в същност беше претекст и хитрост на разума за оправдание на убийството и самоубийството. То бе рефлекс на нормалните мисли, модификация на обичайния начин на разсъждение, преиначено от болния ми мозък. Ах, колко зле се чувствувах! Вярвай ми, когато измислих оная толкова смешна философска система, бях в най-лошата фаза. Не желая да си спомням. Глупостите, които изрекох, са останали в паметта ми също като глупостите, които сме прочели като деца в книжките, и сега им се надсмивам и си мисля как ли са се смели другите. Помниш ли?

Фортуната кимна. Не сваляше поглед от него и следеше внимателно движенията му, за да бъде готова за всяка проява на враждебност, ако го прихванеше.

— След това ме сполетя това, което аз наричам месианизъм . То също бе мозъчна модификация на ревността. Месията… твоят син, синът на баща, който не е твой съпруг! Най-напред ми хрумна да убия теб и рожбата ти и тая мисъл вреше и се разлагаше като вещество, сложено върху огъня, а сред пяната клокочеше и онзи абсурд за месията. Размисли и ще видиш, че всичко се дължеше на ревността. Ах, колко лошо е да си луд! Колко по-хубаво е да си разумен, макар че след като му се възвърне разумът, човек вижда, че огнището на любовта е угаснало, сърцето — изпепелено, принуден е да води живот, подчинен на логиката, студен и малко тъжен.

При тия думи, които Макси изрече с известен патос, Фортуната отново се обезпокои и извика чичо си, който й отговори с хъркане. Същия резултат имаха и следните викове:

— Господин Саграрио, господин Саграрио!… Елате, моля ви.

Дон Хосе надникна през вратата и хвърли на двойката поглед на учител, който оглежда класната стая и продължава разходката си, без да обръща внимание на това, което вършат учениците.

Рубин приближи още стола си и Фортуната изпита още по-голям страх.

— Но всичко, свързано с освобождението и месията, отлетя. Действителните факти заместиха представите на мозъка… Бог ми възвърна разума по-добър и по-силен отпреди. С него прогледнах във фактите; с него открих това, което семейството криеше от мен; с него възстанових личността си, която мина през толкова страдания; с него осъзнах добре разрива между теб и мен и отхвърлих два, дори три пъти мисълта за убийство; с него успях да стигна дотам, че да те смятам за чужда жена, майка на деца, които аз не можех да имам, с него се въоръжих с яснота и примирение. Нима не се удивляваш, че ме виждаш такъв? Още повече щеше да се учудиш, ако можеше да прочетеш мислите ми и разбереше от каква висота разглеждам нещата, с какво спокойствие се отнасям към теб, с какво безразличие гледам на сина ти… Още едно създание на тоя свят! Щом е дошъл, значи си има своите основания. Какво право имам да му обърквам живота? Какво право имам да те убивам, загдето си го родила? Чуй ме добре, голяма отговорност поемаш, ако кажеш: „Този или онзи не е трябвало да се роди.“