Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Добър ден — каза жената на Рубин, спирайки за миг и оглеждайки бегло лицата пред себе си.

Като я видя, Аурора се вцепени и не знаеше нито какво да каже, нито как да се държи.

— А, Фортуната… Колко време!…

Изведнъж заговори сухо.

— Извинявай, заета съм. Ако искаш да наминеш друг път…

Но веднага пак смени тона.

— Какъв вид имаш само! Болна ли си била?

— А ти как си? Все тъй прочута… — приближи се към нея Фортуната и лицето й доби изражение на престорена любезност, в което не бе трудно да се види жестоката нежност, с която някои зверове ближат жертвите си, преди да ги разкъсат.

— Къде се пъхаш? — избъбри Аурора, обзета от смущение, като се чудеше накъде да тръгне.

Накрая се запъти към двете госпожи, но не й дойде наум какво да им каже. Фортуната я пресрещна, когато се връщаше към централната маса.

— Исках да говоря с теб. Понеже никаква те няма… Ах, какви приятелки, ще си умреш и нищо няма да ти кажат!

Тия думи поуспокоиха Аурора и тя отвърна с усмивка:

— С толкова много задължения човек няма време за посещения. Мислех да намина към теб… Седни, де.

— Добре ми е така. Скоро си тръгвам.

Аурора се приближи отново към двете госпожи и на връщане приятелката й я докосна по ръката.

— Трябва да ти кажа две думи. Само две думички. Умирах от желание да те видя. Неблагодарница! Знаеш колко ми е драга твоята компания.

— Имаш право — отново се обезпокои другата, защото нещо в лицето на приятелката й я накара да застане нащрек. — Всеки ден мислех да намина…

— Като знаеш колко те обичам.

— И аз тебе… Но защо не седнеш?

— Не. Веднага си тръгвам. Дойдох само да ти донеса едно нещо…

— Да ми донесеш нещо, на мен?

— Да, ще видиш…

И като каза ще видиш , замахна бързо и рязко с дясната си ръка и я стовари в лицето й с такава сила, че другата не можа да се задържи на крака и падна с вик на пода. Фортуната рече:

— На̀, ти, безчестница, мошеничка, крадла!

Никога не е бил удрян по-звучен и страхотен плесник. Служителките се втурнаха да помогнат на началничката си, но бе невъзможно да попречат на Фортуната да стовари ключа върху челото й, а после с неописуема бързина и ярост да я хване с две ръце за прическата и да дръпне с всичка сила. Писъците на Аурора се чуваха от улицата. Двете госпожи изтичаха на стълбището, викайки за помощ. Хубаво, че служителките хванаха звяра в момента, в който забиваше нокти в жертвата, иначе щеше да я довърши. Уловена от толкова ръце, Фортуната се мъчеше да се изтръгне и продължи побоя, но в края на краищата броят, а не храбростта сломи невероятния й устрем. Една от модистките тя събори по гръб само с един удар; на друга направи окото като домат. Като пъхтеше, бледа и потна, а от очите й изскачаха пламъци, Фортуната продължи с език трагичното дело, което ръцете й не можеха да довършат.

— Това е, за да не си пъхаш друг път ръцете в чужда чиния, измамнице!… Лъжкиня, крадла, комедиантка, способна си и господ да излъжеш. Жалко за водата, с която са те кръщавали. Мошеничка, търгашка!… Ще ти смачкам главата, нищо, че ще оскверня подметките на обувките си.

И направи такова усилие да се освободи, че за малко не успя. Две от момичетата помогнаха на Аурора, която не спираше да вика от болка, да се изправи. Ако не беше се появил Пепе Саманиего с един служител, бог знае какво щеше да се случи.

— Какво е това? Какво е станало тук? Коя сте вие? Какво търсите?

— Коя съм аз ли? — изкрещя Фортуната с презрение. — Една почтена жена!…

— Да, личи си. Аурора, за бога, какво има?

— Една почтена жена, която дойде да си разчисти сметките с това влечуго, дето държите в къщата си. И с една клеветница.

— Млъкнете, дявол да ви вземе!… Но, Аурора, какво ти е? Исусе! Кръв по главата. Рана… Слушайте, женичке, още сега отивате в затвора… Ей, извикайте полиция!

Вдовицата на Фенелон бе почти в несвяст и подчинените й разкопчаха роклята, за да разхлабят корсета.

— Тя ще отиде в затвора — изпищя извън себе си нападателната, връщайки се внезапно към природата си на жена от народа и давайки воля на цялата страст и грубост, които животът сред обществото бе прикривал в нея. — Аз не съм изменяла. Точно мен излъгаха… Тая негодница ме измами, измами и двете ни, защото две сме оскърбените, две, и вие трябва да го знаете… Онази е ангел; аз също съм ангел, искам да кажа, аз не съм… Но аз родих едно дете, детето на фамилията , а тая е една натрапница, грозотия, мърша и безсрамница и ще ми плати, ще ми плати.