Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Гледаше към Макси, докато говореше, давайки да се разбере, че той трябва да изпълни поръчението. Младият човек не показа с нищо, че има намерение да стане и без да променя ленивата си поза, огледа крадешком другарите си по чакане и каза:

— Преди около час и петнайсет минути пътуваше с кола по улица „Аточа“… Тръгна по „Канисарес“… Преди около три четвърти час видях същата кола да пресича площад „Санта Крус“ в посока към улица „Еспартерос“…

Балестер и Гилермина се спогледаха разтревожено.

— Предлагам — повтори тя — някой да отиде на улица „Еспартерос“… Не видяхте ли колата да спира някъде?

— Не, госпожо… Въпреки че най-прекият път от улица „Аточа“ дотук е през „Пласа Майор“, „Сиудад Родриго“ и „Кава“, помислих, че колата идва насам, тъй като на площада в началото на улица „Аточа“ поставят павета и не може да се мине, и си казах: „Кочияшът сигурно ще хване по улица «Майор». Но очевидно не е дошла тук. Значи е другаде. Може би е отишла да посети някоя приятелка, Аурора например…“

Балестер и светицата отново се спогледаха с безпокойство.

— Думите на това момче — забеляза аптекарят, предавайки страховете си на дамата — ми изглеждат толкова логични, че съм почти склонен да повярвам.

Отново се чуха стъпки, но те бяха много тежки и се придружаваха от хриповете и сумтенето на възрастен човек, ето защо никой не помисли, че това е Фортуната.

— Това е Сигунда — каза Искиердо, преди още да я види.

И не сбърка. Като видя групата, продавачката от площада сложи ръцете си на кръста, а като си даде сметка кой седи на най-горното стъпало, зина с уста и изрази удивлението си така:

— Боже господи! Господарката на къщата седнала на стълбите като някоя беднячка, дето чака за остатъците от яденето! Ама какво, няма ли я оная проклетница! Измъкнала се е на улицата! Страх ме беше от това. Виж й ума! Снощи беше доста ядосана… Ама, госпожо, що не влезете при дон Пласидо? Там поне има столове и госпожата и господата ще могат да седнат удобно…

— Позвънете, ако обичате, на третия етаж, за да разберете дали дон Пласидо си е в къщи. Сигурна съм, че той ще я открие.

Сегунда позвъни, но Пласидо го нямаше.

— Иска ли госпожата да ида да я потърся? Ама къде?

— Аз ще отида — рече Балестер, който не можеше да се освободи от мисълта, че в ателието на Саманиего ще дадат сведения за бегълката.

Но докато си разменяха нещо тайно с Гилермина, Сегунда, която беше слязла да потърси ключ или шперц, за да отвори вратата, извика от първия етаж:

— Идва си, идва си!…

— Слава тебе господи! — най-искрено възкликна Гилермина. — Блудната дъщеря се завръща. Да видим какво носи.

— Едно от двете — въздъхна Балестер: — или се връща с издраскано лице, или под ноктите й има кръв, а може би и парчета човешка кожа.

— Тя е прекалено много жена.

Всички се изправиха с изключение на Макси, който продължи да седи апатично, докато не видя жена си. Тя се изкачваше, като дишаше тежко, триеше с кърпа потта от лицето си и повдигаше полите си, за да не ги настъпи. В ръката си държеше ключа от жилището.

— Какво, закъснях ли? Изобщо не се бавих. Веднага си тръгнах… Ах, и доня Гилермина е тук! Вярвах, че ще свърша по-бързо… Моят крал сигурно е гладен. Вече го чувам как плаче… Идвам, идвам, рожбо!… Мислех, че няма да ме оставят да си тръгна. Ако ме бяха отвели в затвора, не знам… Бедничкото ми.

— Отворете, по-скоро отворете — каза й Гилермина, като я бутна към вратата, — уличница, дива коза. Ясно е, не ви бива за майка. Божието ангелче от два часа се мъчи! Ако не се поправите, ще трябва да поемем грижата над него.

Фортуната отключи и всички влязоха вкупом — тя отпред, Гилермина по петите й, после Балестер, Макси, Искиердо и Сегунда. Майката изтича направо към спалнята, където малкото лежеше в люлката си и надаваше такива викове, които сигурно трогваха и бронзовия кон на Филип III.

— Тук съм, съкровище, тук е твоята робиня. Ела, ела, радост моя, ето цицката… Ах, че е гладничко! Колко е плакало моето ангелче! Умирах да си дойда. Колко доволно е детенцето ми сега… Вече не плаче, нали? Вече не…

Беше взела на ръце детето си, за да утоли глада му, преди още да си свали шала. Седна на леглото, отстъпвайки на Гилермина единствения стол в спалнята. Светицата не сваляше очи от бебето, което сучеше неспокойно, за да види дали засища глада си.

— Боя се, че ще останете без мляко с тия ваши изблици на чувства.

— Няма, госпожо! Не виждате ли, че имам в излишък. Напротив, мисля, че ако не си излея мъката, млякото ми ще секне. Снощи не можех да се побера в кожата си. Изпитвах такава нужда да си отмъстя, както да дишам и да ям. Ще ви кажа… След като й зашлевих един тъй, че сигурно се е чуло чак в Тетуан, треснах я с ключа и й пукнах главата. После я пипнах за чорлите…