Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Млъкнете! — рече Саманиего, като се приближи към нея със заплашителен вид. — Имате късмет, че сте жена, иначе още сега ще ви дам да се разберете.

— На мен? Това оставаше! По-добре ще е да не допускате мръсотиите, които върши тая…

— Казвам ви, че ако не млъкнете… Не мога да се сдържам… Ей, извикайте полиция!

Сцената стана още по-неприятна с неочакваната поява на доня Каста, която междувременно бе пристигнала в магазина, и разбрала за суматохата, се бе качила, накуцвайки, за да се присъедини към театъра на драматичните събития, надавайки викове.

— Милата ми дъщеря! Ама какво? Убили са я! Кръв! Ах, боже мой! Аурора… Аурора! Но кой го е направил? А, тази жена!…

— Да, аз, аз го направих — каза Фортуната от ъгъла, в който я бяха притиснали. — Нямаше да е зле, ако не бяхте прикривали мръсотиите на щерка си, вещица такава…

Доня Каста се приближи към дъщеря си, без да обръща внимание на обидите, които другата хвърляше по нея. Аурора дойде на себе си и застена.

— Няма нищо, лельо — каза Саманиего. — Не се плашете. Леко нараняване и съответната уплаха… Но още ли не млъква тая дивачка? В полицейския участък, в полицейския участък!

— Оставете я, нека си върви — промърмори Аурора със затворени очи.

— В затвора! — крещеше прегракнало доня Каста.

— Не, не в затвора — рече жертвата, проявявайки благородство. — Пуснете я, пуснете я… Пепе, нищо не й прави.

— Не, няма да я бия. Нека се разбере със съдията.

— Не, не съдия, не съдия — с безпокойство каза вдовицата на Фенелон. — Прощавам й. Пуснете я да си върви, веднага да си върви и да не я виждам повече.

Непримиримата Фортуната не искаше да млъкне и тия, които заобикаляха жертвата, не можеха да постигнат съгласие как да постъпят с нападателката. Качиха се още хора и от множеството стъпки и гласове на влизащите и излизащите ателието заприлича на ад.

Докато Фортуната отсъствуваше, първа в жилището на улица „Кава“ пристигна Гилермина. След като позвъни два пъти, през дупките на шпионката се разнесе гласът на Енкарнасион:

— Младата госпожа излезе. Остави ме заключена.

— Излезе? Бог да ни е на помощ! Истина ли е или не иска да ме приеме?

— Не, госпожо, няма я. Каза, че ще се върне скоро. Превъртя ключа два пъти.

— А детето?

— Спинка.

— Ще почакам малко — въздъхна светицата и уморена да стои права, седна на най-горното стъпало на площадката. Приличаше на просякиня, която чака да се отвори вратата, за да получи милостиня. „Къде ли е отишла лудата? Ясно е, няма кой да удържи тая жена. Няма да може да отгледа детето си. Понякога се държи добре, но когато най-малко очакваш, пак почва… Някой хубав ден ще изостави детето си или ще го даде в сиропиталище… Не, това няма да й позволим. Ако майката на клетото дете не е достатъчно привързана, ще се намери кой да се грижи за него.“

Докато си мислеше всичко това, дочу някой да се качва по стълбите. Беше Балестер, който се посмути, като я видя.

— В този дом ли идвате? — запита го дамата. — Имайте търпение тогава, птичката отлетя. Госпожата излязла на улицата. Вътре са момченцето и слугинята, но понеже взела ключа със себе си, не можем да влезем. Последвайте примера ми и ако не бързате, почакайте с мен, сигурно няма да закъснее.

— Но бяхме й забранили да излиза! — беше много изплашен и огорчен. — Дон Франсиско де Кеведо ми каза, че снощи била нещо неспокойна. Затова идвам да я видя… Какви глупости върши!

— И аз мисля, че са глупости. Имате ли представа къде може да е отишла?

— Аз? Не. Няма как, ще чакаме.

Управителят седна две стъпала по-надолу и светицата го загледа с присвити очи. Тъй като нямаше задръжки, щом сметнеше за необходимо да разпита някого, тя се обърна към Балестер по следния начин:

— Извинете любопитството ми, господине, но кажете, вие ли сте човекът, който сега… има най-голямо влияние над тази жена?

— Аз? Не вярвам да имам влияние, госпожо… Познавам я отскоро. Неин приятел съм, интересувам се малко от нея.

— Не е нужно да ми казвате какво е това приятелство.

— Най-чисти отношения… Какво, не вярвате ли?

— Аз на всичко вярвам. Тъкмо вярата ми е голяма — засмя се любезно тя. — Но сега не става дума за това. Какво ме засяга мен? Искам да кажа, че ако имате някакво влияние над нея, трябва да я посъветвате да… Защото някой хубав ден тая жена ще се умори да гледа детенцето си и ще се върне към скитането. Най-добре би било да го даде на дойка, да го предостави на хора, които ще се грижат по-добре за него. Посъветвайте я в този смисъл.