Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Кажи го, веднага ми го кажи — рече тя, очаквайки, неизвестно защо, да чуе интересни и дори утешителни мисли от този човек, когото тъй малко ценеше.

— Това, което направи днес следобед, облагодетелствува твоя враг — произнесе Рубин със строгостта на лекар и замълча, за да види въздействието, което думите му трябваше да окажат върху нея. — Да, изгодно е за твоя враг. Ти си глупава и не познаваш човешката природа. Сега, след като се осъществи великият поврат в моя разум, виждам всичко ясно и няма тайни за мен в човешката природа.

Фортуната не го разбра.

— Ще се поясня. Искам да кажа, че нанасяйки побой на съперницата си, ти я направи победителка. Възможно е мъжът, когото и двете обичате, да се е колебаел, преди да избере тази, която напълно заслужава любовта му. Сега няма да се двоуми. Между тази, която губи контрол и върши дивотиите, които ти извърши, и другата, която е оскърбена и страда, любовта трябва да предпочете жертвата. Всяка жертва е интересна сама по себе си. Всеки палач е омразен сам по себе си. В борбата за любов жертвата печели неизменно. Това е истина, вписана в човешкото сърце също като в книга, и аз чета в него тъй ясно, както чета новините във вестник „Ел Импарсиал“ . Зная всичко, нищо не може да ми убегне. Имаш достатъчно доказателства за това.

Думите му подействуваха толкова зле на Фортуната, че я обзе желание да хване свещника и да го хвърли върху главата му. Отвърна с презрение:

— По-добре е тя да спечели… Изобщо не ме интересува дали я обича, или ще я разлюби…

— Сега така ще я обикне — невъзмутимо и студено добави Макси, — така ще я обикне, че влюбените от Теруел ще бъдат нищо в сравнение с тях. Ще я обича, защото е оскърбена, а жертвите винаги вдъхват любов. Вярвай ми, защото аз ти го казвам, аз, който всичко зная. Ще я обича до лудост, повече, отколкото теб, повече от жена си и ще направи това, което не е правил за никоя друга. Ще напусне жена си и родителите си, за да живее с нея на воля… Ще бъдат щастливи и ще имат много дечица.

От устата на Фортуната излезе мучене. Посегна да хване свещника. След това закри лице с ръка.

— Тия неща ти ги казвам, защото са истина и те удрям с нея, за да те заболи и за да има полза от урока. Така, така ще си вземеш поука. Прекрасен урок, нали? Вярно, боли и разкървавява, но страданието и поуката са едно и също нещо. За твое добро го правя. Съвестта ти ще се пречисти и дано с тая мъка да умреш, защото ще отидеш направо на небето.

Младата жена плачеше неудържимо, но, изглежда, той не изпитваше жал.

— Виждам, че ми вярваш, и добре правиш. Винаги се е оказвало истина това, което съм ти казвал. Всичко зная, разумът разкрива пред очите ми живота като панорама. Това е божи дар. Когато бях луд, отгатвах всичко чрез вдъхновение, знаеш добре и си спомняш, че ти разкрих всичко, което щеше да се случи… Тогава истината ми се явяваше като забулена със символи, също както истините се явяват на народите от Изтока. Но след това навлязох във фазата на разума и истината се разкрива пред мен ясна и гола, гола и ясна ти я представям. Успях ли да те намеря, когато всички ми казваха, че си мъртва? Успях ли да разкрия това за Аурора с подробностите за къщата, часа на срещите и тъй нататък? Виждаш значи. Нищо не може да бъде скрито от мен, а това, което току-що ти казах, е вярно като евангелието. Ти поднесе победата на своя враг… Понеси удара. Твоята жертва и твоят палач ще бъдат щастливи и ще имат много деца.

— Млъкни, млъкни, или ще видиш — каза Фортуната и го заплаши с юмрук, мъчейки се да прогони подсъзнателния и суеверен ужас, който й вдъхваше мъжът й. — Аз също знам истини и ще ти ги кажа.

— Добре, кажи ми ги.

— Ти си човек без чест…

Максимилиано леко трепна, но нищо повече. Продължи да слуша.

— И какво още?

— Малко ли ти се струва? — рече дяволската жена, побесняла от гняв и с пяна на устата. — Преди малко Балестер и доня Гилермина го казаха: „Той е светец, но няма чувство за достойнство.“ Сега знаеш. Остави ме на мира. Не искам да те виждам повече. Някои твърдят, че си нормален, други, че си луд. Аз мисля, че си нормален, но че не си мъж; загубил си мъжките си качества и нямаш… нямаш честолюбие и достойнство… И ти си получи урока. Изтърпи го и се приготви за друг. Какво си мислеше, ще страдам от твоите уроци и няма да ти отвърна със същото?

— Това, което казваш — рече той с леден стоицизъм, — е присъщо на създание, пълно със слабости и пороци, с разум в ембрионално състояние, което говори и действува винаги под въздействието на страстите и порока.