Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Мъжът ти! Знаеш ли колко е часът? И защо искаш тоя тип да идва тук?

— Имах да му казвам нещо…

— Исусе Христе! Точно сега ставаме фини. И дяволът не може те разбра, момиче. Сега викаш мъжа си! Не ти е притрябвал, по-добре е изобщо да не се мярка насам.

— Исках да си поговорим. Не е идвал от снощи.

Сегунда отново я изгледа и избухна в безочлив и просташки смях.

— Ама, момиче, нали беше тук тая нощ и си отиде в десет.

— Ах, тая нощ ли е било? Обърквам нощите. Мислех си, че е минал един ден. Когато си на легло, губиш представа за времето.

Рожбата продължаваше да вдига врява, а майката се оплакваше от някаква нервност, която не можеше да си обясни.

— Как съжалявам, че Сехисмундо си е отишъл! Той щеше да ми предпише някое лекарство или поне щеше да ми каже, че ми няма нищо и само си въобразявам.

Сегунда предложи да отиде да го извика, но Фортуната не се съгласи, защото, тъй рече, една нощ ще се изкара някак си. Така и стана, но истината е, че всички я прекараха много зле, включително и Енкарнасион, която дремеше права.

На следващата сутрин пристигна Еступиня и запита как е семейството с интерес, от който Сегунда щеше да съумее да извлече изгода.

— Как прекара майката нощта? А детето, как е? Вече се запознах с обявленията за дойки и открих три много добри — едната е от Де Пас, втората от Санта Мария де Ниева и третата от Астурия. Всичките с вимета на швейцарски крави. Превъзходни екземпляри!

— Не е излишно, че сте го направили, дон Пласидо, защото аз мисля, че ще ни секне кърмата — рече уличната продавачка, доволна, че си пъха гагата в тая работа. — И ако госпожата — намекваше за Гилермина — иска да му доведем дойка, аз съм на същото мнение.

Като си побърби със Сегунда на прага на жилището й, Пласидо слезе в своето, където в облепената с обявления от различни църковни служби стаичка стоеше Гилермина с броеницата и молитвеника в ръце. Домоуправителят поговори с хазайката и в резултат на този нов разговор Росини се върна бързешком горе и отново размени няколко думи със Сегунда на прага.

— Кажете, спи ли сега? А детето, суче ли или не суче?

— И двамата са се укротили… Май че спят.

— Тогава пазете тишина. Гледайте да не се вдига шум в къщата… А пък ако дечурлигата на тенекеджията почнат да вдигат врява на стълбището, ще ги напердаша.

Слезе и пак се качи с ново поръчение.

— Сегунда, не забравяйте да извикате господин Кеведо, за да я прегледа и каже дали да доведем дойката, или да не я довеждаме.

— Добре, разбрано.

— Аз ще стоя на пост. Вече съм приказвал с тях и ще ги огледаме у дома. Добри жени са и не претендират за много. Колкото до млякото, Сегунда, колкото до млякото, мисля, че астурийката ще се окаже по-добра от другите. Окото ми е набито… С една дума, внимавайте.

И отново слезе с най-голямо усърдие и бързина, готов да се качи още сто пъти, стига да се наложи. Гилермина постоя още малко при своя приятел, който не знаеше къде да се дене от радост, че бедното му жилище е почетено от толкова високопоставена особа. Ако можеше, щеше да й донесе от „Сан Хинес“ трона на девата от Росарио, за да седне. А когато на вратата се позвъни и той отиде да отвори и видя приятната фигура на Хасинта, бедният човечец помисли, че целият небесен двор му идва на гости. Младата госпожа не каза нищо, само се усмихна многозначително, което означаваше: „Колко странно, че ме виждате тук!“ Гилермина се обади от стаята.

— Влез, тук съм.

С присъщата си деликатност Еступиня се отдалечи, за да може да си поговорят насаме. Изглежда, светицата мъмреше майчински другата:

— Казах ти вече да ме оставиш аз да се занимавам. Справям се. Ако държиш да се намесиш, ще провалиш работата, както ми се струва. Не, не позволявам да се качиш… Мислиш ли, че е лесно да влезеш и го видиш, без майката да усети? Дръзка си станала… Да го свалят тук? Ама че хрумване! Има време да го видиш. Почнем ли да вършим глупости и да се държим като две интригантки, които се пъхат там, където не им е работа, заслужаваме Идо да ни използува за герои в своите романи. Сега да вървим в „Сан Хинес“, а после ще научим какво е мнението на господин Кеведо. Не се бой, няма да умре от глад.

Пласидо ги придружи до църквата, защото, макар че вече бе ходил там, му бе драго да им прави компания през време на църковната служба. Изслушаха две литургии и преди да излязат, Хасинта каза на своята приятелка:

— Знаете ли, не можах да слушам месите благочестиво, защото си мислех за тази жена. Не мога да я прогоня от съзнанието си. А най-лошото е, че онова, което направи вчера, ми се струва добро. Бог да ми прости кощунството, но смятам, че с вчерашното наказание тая непрокопсаница изкупи част от вината си. Може да е лоша, колкото си иска, но е сърцата. Всички би трябвало да постъпваме като нея.