Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Светицата не отговори, тъй като не обичаше да води разговори в църквата на теми с несъмнено земен характер, но когато излязоха на патиото към улица „Аренал“, хвана подръка приятелката си и каза:

— Хубав епизод е бил, хубав. И двете са една стока!

— Повярвайте, когато ми го разказаха, се зарадвах. Бих дала всичко да присъствувам на трагедията…

— Престанете. Отвратително е. Да се бият две жени!…

— Може и да е така, но откакто ми го разказаха, предишната негодница израсна в очите ми и ми се струва по-малко безсрамна от сегашната.

— Този свят е пълен със злини, дъще моя. Накъдето и да погледнеш, виждаш само грехове, които стават все по-големи и по-големи, сякаш човечеството от ден на ден става все по-безочливо и все по-малко се бои от бога… Кой би могъл да каже, че това момиче, тази Аурора, която изглеждаше толкова добра, толкова умела… Не, тя и сега е умела, макар и не толкова, колкото другата… Какво казва Барбара? Беше очарована от нея и всеки ден ходеше в ателието да я гледа как работи… Тихо, свекърва ти идва…

Барбарита и двойката се срещнаха.

— Изпускаш литургиите на господин свещеника… Сега ли е време за литургия?

— Какво да сторя, като не ме оставиха да изляза цялата сутрин… Слушай, Хасинта, мъжът ти непрекъснато пита за тебе… Щом влязох и: „Къде е? Какво търси из улиците толкова рано?“ Та гледай по-скоро да се прибереш.

— Само това оставаше. Нека чака — каза Хасинта е досада. — Да потърпи, както търпят и другите.

— Накъде сте се запътили?

— Ние ли? — усмихна се светицата. — При едни кърмачки.

— Кърмачки?

— Да, не се шегувам… Кърмачки, кърмачки, кърмачки.

— Колко си мила днес!

— Нима тая глупачка не ти е казала, че намерихме нов Питусо?

Барбарита се разсмя от сърце.

— Да не би отново да са ви изиграли?

— Ами, този път не са. Този е истински. Няма документ както другия, по когото си изгуби ума.

— Стига, не желая да те слушам — весело рече Барбарита и като се сбогува, забърза към църквата.

— Почакай малко — извика след нея Гилермина, — като излезеш, наобиколи магазините. Имаш на разположение и куриер, Еступиня Велики. Не забравяй да купиш някоя хубава люлка.

Дамата се смееше; и трите се смееха.

Заключението на Кеведо за състоянието на майката не бе тревожно, ала новините за детето бяха лоши: акушерът каза, че е останало без храна. Следобед Пласидо извести госпожата, че оная жена отказва да даде сина си на дойка, дори и да са я спуснали от небето; твърди, че има мляко; детето се къса от плач, давайки да се разбере, че майка му лъже безочливо.

— С една дума, госпожо — добави Еступиня с яростно раболепие, — тая жена е за убиване. По-лоша е от най-лошите и иска рожбата й да загине…

Основателката се качи горе и се зарадва, като видя Балестер.

— Да видим дали ще я убедите, че не може да кърми. Бедната, не е на себе си и си въобразява, че ще й отнемат детето. А не е така, не е така… Най-важното е да го кърмят добре.

— Казах й го вече. Повторих почти същите думи, госпожо. Ако бяхте видели!… Състоянието на апатия и тъга, в което е изпаднала днес, никак не ми се нрави. Невъзможно е да откопчиш отговор от нея, каквото й да я питаш. Държи детето си на ръце и щом почнат да говорят за дойка или за това, че кърмата й е секнала, го притиска към себе си, така го притиска, че се боя да не го задуши.

— Бог да ни е на помощ! Ще вляза при този звяр и ще се опитам да го укротя.

Все още изпълнена с недоверие и страх, Фортуната като че се зарадва на Гилермина, която поздрави с изключителна любезност и прояви голям интерес към нея и детето.

— Колко се радвам да ви видя! — възкликна грешницата, без да помръдне. — Много исках да дойдете, за да ви кажа нещо…

— В такъв случай кажете го, че бързам.

Клетата жена сложи детето до себе си, което бе проява на доверие, но го обгърна с ръка, за да бъде под нейна закрила.

— Ще ми го вземете ли? Кажете, ако искате да ми вземете… Не вярвам. Това е шега. Ще повярвам на това, което вие ми кажете.

— Благодаря ви, приятелко моя… Смятате ме за крадла на деца. Не знаех, че съм вещица…

— Не, работата е… Мислех, че ще ми го вземат, загдето съм била толкова лоша. Но то няма нищо общо, нали? Защото сега съм още по-лоша. Извърших голям грях, госпожо, толкова голям, че не вярвам бог да ми прости.

— Пак ли някоя глупост? — запита светицата, като се наведе към нея и я погали по брадичката.

— Ах, госпожо, дано да е глупост! Ще ви кажа. Но не ме хокайте много… Снощи моят мъж беше тук и говорихме, и аз му дадох двайсет дуро, за да купи револвер. Револверът е, за да убием онзи и оная… преди всичко оная французойка, безчестница и предателка…