Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Фортуната бе чула гласа й и когато доня Лупе си тръгна, помоли Балестер да й обясни какво я бе довело тук.

— Ами нищо, министърката изгаря от любопитство, иска да ви види, да си поговори с вас и да ви надума неща, от които сигурно ще ви заболи глава.

— Не искам да я виждам. Не мога да я понасям. Ще ми прилошее само като я видя… Каза ли нещо за мъжа ми?

— Не спомена за него.

— И Макси не искам да виждам. Не знаете колко зле ми става, като го видя и говоря с него. Действува ми на нервите. Не ги пускайте тук. Да вървят по дяволите. Толкова съм спокойна с моя син и с приятелите, които ме закрилят! Нека не идват, за бога! Обещавате ли ми, че няма да идват?

Молеше го с неприкрит ужас. Като се разтапяше от желание да покаже кавалерска закрила и рицарска преданост, Балестер й отвърна, че старите и младите от семейство Рубин, тези от плът и кръв, както и тези, които имат гърди от памук, ще влязат в спалнята единствено през трупа му.

Целия следобед от ума на младата жена не излизаше натрапчивата мисъл колко неприятни са всички от семейство Рубин и какво трябва да направи, за да не ги пусне, ако дойдат да я видят. Добрият Сехисмундо се мъчеше да я успокои и като забеляза, че споменът за някои други хора повдигаше духа й, заговори за доня Гилермина и за нейния прекрасен живот.

— Знаете ли какво ми каза на излизане? Ако имате нужда от нещо, докато аз отсъствувам, да съобщите на дон Пласидо, на когото е наредила да бъде на ваше разположение.

— Естествено — отвърна Фортуната, преливайки от невинна гордост. — Пласидо е техен човек и още от мъничък не е вършил нищо друго освен да изпълнява поръчки на господата и да им услужва за хиляди дреболии. Той е добър човек и аз го обичам много. А доня Барбара, познавате ли я? И аз не я познавам. Но когато станем приятелки с Хасинта, ще се сприятеля и с доня Барбара. Откровено казано, възхитена съм от нежността, която сега изпитвам към небесната красавица , докато едно време се изпълвах със злоба само като си помислех за нея. Наистина не можех да я понасям, по-точно ненавиждах я и ми харесваше. Чудно нещо, нали? Сега ще станем приятелки, вярвайте ми, ще станем приятелки… Съмнявате ли се?

— Как мога да се съмнявам, дете мое?

— Май че се подсмивате, като говоря така.

— Сторило ви се е. Това оставаше.

— Добре, може и да се подигравате, но ще станем приятелки и никой няма да каже нищо лошо за мен, хубаво да го знаете. Защото ще се държа както трябва. Господи, как ще се държа отсега нататък! Детето ми, детето ми и нищо друго… Е, и сега ли ще кажете, че не се усмихвате?

— Да, но от радост, че отново сте в добро настроение… Сега, след като се имате с особи от небесния двор, никой не може да се мери с вас.

— Точно тъй. Да не би да си мислехте нещо друго?

Така се задъха, че аптекарят сметна за благоразумно да насочи разговора към по-незначителни теми, но Фортуната непрекъснато се връщаше към същото: тя и Хасинта щели да станат неразделни, а поведението й за в бъдеще щяло да бъде като на питомка в училище за серафими.

— Такава, каквато ме виждате, приятелю Балестер, аз също мога да бъда ангел, стига да реша. Важното е да решиш. И е съвсем просто нещо. Поне на мен ми се струва, че няма да имам никакви трудности. Усещам го тук, вътре в мен .

— Зависи и от хората, с които човек се събира — каза приятелят й много сериозно. — Сега да поговорим за друго. За някои дръзки намерения, които имах и все още имам спрямо вас, няма да спомена нищо, защото вие ставате светица. Макар че всичко можеше да се уреди, смятам, че е най-важно да бъдете светица и да обичате това божие създание… Добре, обръщам страницата. Знаете ли, че ако не внимавам, ще си загубя мястото в аптеката на Саманиего? Ако доня Каста разбере, че отсъствувам, за да посещавам тази, която подреди дъщеря й, моментално ще ме изхвърли. Ето защо не бива да прекалявам и тая нощ няма да дойда. Трябва да остана да дежуря. Бих зарязал всичко, ако не знаех, че ще ми бъде трудно да намеря веднага нова работа, а един период на безработица, вярвайте ми, ще ме довърши. Не ме е грижа за мен, но не искам да гладуват майка ми и сестра ми. Клетият мислител , моят знаменит зет, е зле с парите и ако аз не тегля колата, и глухите ще чуят молбите и воплите за хляб.

— Не ставайте глупак — рече Фортуната с онзи порив на щедрост, който й беше тъй присъщ. — Аз имам пари . Ако искате да пратите по дяволите тия Саманиего , пратете ги. Нека ги е яд, нека пропадат, нека ядат камъни. Ще ви дам това, което е нужно за майка ви и мислителя , докато намерите друга аптека. Имайте ми доверие… Или сме нещо, или не сме.