Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— И би могла да ми стане приятелка?

— Е, чак приятелка… Това вече е малко прекалено — не можеше да сдържи смеха си. — Претенциите ви не са скромни. След всичко, което се е случило, искате и да се сприятелите…

— Приятелки!… — повтори дяволската жена, като свъси вежди. — Каквото и да говорите, тя не може да ме гледа, особено сега, когато аз имам дете, а тя няма. Съвсем ясно е, че няма и да има. И през ум да не й минава.

Тъй като Балестер се бе приближил до вратата на спалнята, щом чу светицата да се смее, тя му каза:

— Ако искате да се посмеете, влезте, това е истинска комедия. Вашата приятелка е знаменита. Какви идеи! Съвсем сигурно е, че ще й доведа отец Нонес. Хубаво трябва да я пречистим. С една дума, тръгвам си, че с тия глупости ще си загубя сутринта.

Изправи се, но Фортуната я дръпна за роклята, за да я накара да седне отново.

— Остава ми още едно съмнение, госпожо. Избавете ме от него.

— Да чуем това съмнение. Сигурно е пак някоя безсмислица. Каква глава!

— Седнете за малко, искам да ви питам нещо. Кажете ми — сниши тя глас, — прегрешавала ли е Хасинта с онзи господин?

— Пресвета Богородице! С кой господин?

— С онзи, който неочаквано умря.

— Млъкнете, млъкнете или ще ви набия!…

— Не, и аз вече не вярвам. По-рано вярвах, но престанах да вярвам, понеже ми го каза безчестната Аурора… Беше ми останало съвсем мъничко съмнение.

— Оная! — рече светицата с безкрайно презрение. — Имала е смелостта и да говори!…

— Ужасно лоша е. Представа си нямате колко е лоша! — След това добави най-чистосърдечно: — Такава, каквото ме виждате, в сравнение с нея съм ангел.

— Точно тъй — усмихна се светицата. — Нека не се занимаваме с тия долни неща. Хасинта да изневери!… Тия закоравели грешници си мислят, че всички са като тях.

— Не, аз не го вярвам, госпожо, изобщо не съм го вярвала — бе много смутена. — Тя каза това и тя го вярваше… Знаете ли какво? — придърпа я към себе си и заговори поверително. — Не се съмнявайте в думите ми. Една от причините, заради които я бих, беше, дето ми каза, дето ми пусна мухата, че и Хасинта била като нас. Кажете, не заслужаваше ли да я цапардосам с ключа, загдето оскърби нашата приятелка? Нали го заслужаваше? Съвсем ясно е.

Гилермина се обърка, чудеше се да одобри или да възрази.

— Разбираме се така — рече тя, като стана, — утре при вас ще дойде отец Нонес, а при това теленце — една астурийска дойка, която, както казва Еступиня…

— Дойка? Не. За какво, аз мога. Не видяхте ли колко сит е кралят на къщата?… Не е ли вярно, съкровище мое, че изобщо не ти трябват дойки? Майка му, майка му ще даде на детенцето всичко, от което се нуждае.

— Господин Кеведо знае повече от вас. Тук се прави това, което аз казвам — заяви светицата с онзи заповеднически тон и изражение, на които никой не смееше да се противи. — Ако Кеведо не промени мнението си до утре, кърмачката ще дойде. Вие ще мълчите и ще се подчинявате. Аз плащам, аз разполагам. Значи, кротувайте, а по-късно ще поговорим. С изпълнението на настоящия декрет е натоварен негово превъзходителство господин Балестер.

Следобед се появи доня Лупе, която търсеше Макси, мислейки, че е тук. Беше много разтревожена. Не влезе в стаята, нито пожела да види Фортуната — каза, че й съчувствува, но не може да има нищо общо с нея. Министърката си поприказва със Сехисмундо, като му описа станалото. Ето какво се бе случило: Максимилиано купил револвер. Но кой, по дяволите, му е дал пари? Госпожата открила това най-случайно, подушила го, като видяла да влиза с нещо, загънато в хартия. Най-лошото в случая е, че не могла да му го отнеме. Изхвърчал от къщи и след малко хората на ковача от партера дошли и казали, че го видели в покрайнините на града да стреля в оградата на фабриката за газ, сякаш се упражнявал… Доня Лупе бе ужасена. Без съмнение всичката логика и мъдрост, които клетото момче носеше в главата си, се бяха превърнали в дим. А най-лошото е, че не се е връщал за обед и никой не знае къде се намира.

— Трябва да уведомим полицията, за да не направи някоя беля. Помислих, че е дошъл тук и дотичах отчаяна… Къде ли, по дяволите, може да бъде? Балестер, за бога, разучете и ме избавете от тази ужасна тревога. Вие сте единственият човек, който може да го усмири, щом го прихванат. Излезте и вижте дали няма да го откриете, моля ви!…

Добрият аптекар отвърна, че не може да бъде едновременно навсякъде. Вдовицата на Хауреги си тръгна, обзета от дълбоко отчаяние, с намерението да отиде при господин Торкемада — светъл фар, който сочеше пристана през всички бури в нейния живот.