Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Тиологии! — изкрещя Фортуната и размаха безкрайно възбудена ръце също като актриса в драматичен епизод. — Ако имаше поне мъничко достойнство, щеше да ме застреляш… Не го направи. Толкова по-добре за мен. Ще ти кажа и друго: ако имаше поне капчица мъжка кръв, когато видя ония двамата, щеше да им забиеш шест куршума и да ги проснеш мъртви. Но ти нямаш кръв. Светостта и християнството и тоя твой никакъв ум са жалката суроватка, която тече в жилите ти.

Искиердо, който подслушваше зад вратата, се разтревожи и сметна за необходимо да прекъсне разговора, който вземаше толкова лоша насока.

— Ей! — рече, като влезе. — Доста поприказвахме. Вие, господин Макси, хващайте пътя, моля!…

Улови го за ръката, без да срещне никаква съпротива от негова страна. Рубин бе малко замаян, сякаш анализираше и разлагаше на части в съзнанието си обвиненията на жена си, преди да намери отговора, който заслужаваха. Внезапно като в епилептичен припадък Фортуната се изправи на леглото, протегна ръце напред, заби пръсти в рамото на мъжа си, все едно че го стисна с клещи, и разкъсвайки го с очи, изкрещя:

— Съпруже мой, искаш ли да те обичам? Искаш ли да те обичам с цялата си душа?… Кажи дали искаш… Зле се държах с теб, но сега, ако направиш това, което ще те помоля, ще се държа добре. Ще бъда светица като теб… Кажи, искаш ли?

Макси я гледаше с бистрия си поглед.

— Кажи ми дали искаш. Ще видиш, че ще си сдържа обещанието. Ще бъда жена за пример и ще имаме двамата с теб деца… Само направи това, което ти казвам. Заклевам ти се, че няма да се отметна и ще те обичам. Ти не знаеш какво е жена да умира по мъж. Бедничкият, никога не си вкусвал от тоя мед! Искаш ли да ми направиш една услуга, за да те обичам, както ти мене? Помниш ли как ме обожаваше, спомняш ли си? Представи си тогава, че те обожавам и те нося в сърцето си, както ти мен…

Изражението на Максимилиано започна да се променя… Студената и невъзмутима маска сякаш се разтапяше като восък на пламък, в очите му се появи вълнение, което растеше също като надигаща се вълна.

— Кажи, искаш ли? — повтори дяволската жена, обзета от необикновена възбуда. — Стига с това благочестие, нека се сдобрим и се обичаме… Никога не си го опитвал. Не знаеш какво е да бъдеш обичан… Ще видиш… Но при едно условие… Да направиш това, което беше длъжен — да убиеш тая безсрамница, да я убиеш, защото го заслужава. Ще ти купя револвер… още сега…

Затършува с треперещи ръце под възглавницата за портмонето. Извади една банкнота.

— Ето… Искаш ли още? Купуваш револвер, сигурен, ама много сигурен… Издебваш я и „бум!“, просваш я на земята… Чуй и друго, за да се освободиш от ревността и изпълниш рицарския си дълг, ще ги убиеш и двамата, нали? Нея и него, той също заслужава, а след като умрат — говореше с див сарказъм, — след като умрат, нека раждат деца на другия свят… Ще го направиш, нали? Направи го заради мен и заради клетата му жена, която е ангел. И двете сме ангели, всяка по свой начин. Кажи, че ще го сториш. Толкова ще те обичам след това! Единствено за теб ще живея. Колко щастливи ще бъдем! Ще имаме деца… твои деца, какво си мислиш?…

Макси я гледаше като онемял и очите му почнаха да се навлажняват. Топеше се. Поиска да каже нещо и не можа. Гласът му гъргореше в гърлото.

— Да, теб ще обичам — добави тя. — Не знам защо се съмняваш. Ах, не ме познаваш. Не знаеш на какво съм способна. Остави тия тиологии… Любов! Ще ти покажа какво е. Не знаеш, глупчо… Най-сладкото нещо!

— Ей, к’ви са тия олелии? — възкликна Искиердо, дърпайки Рубин за ръката. — Стига музика. Хайде на улицата, че туй момиче е много зле.

— Чичо, пуснете го, пуснете го. Той ми е мъж и искаме да останем заедно… Чакайте!…

Макси позволи да го вдигнат от стола като чувал. Беше загубил способността да се движи. Това, което неочаквано бе станало в душата му, можеше да се сравни с рязко преобръщане или с движение на тела, които, завъртайки се около една ос, променят мястото си — от долу се озовават горе. Ръцете му трепереха, от очите му излизаше огън и когато каза да ги убием, да ги убием , гласът му прозвуча фалцетно, също като в злокобната нощ след оскърблението, чиято жертва бе станал на „Куатро Каминос“.

— Да ги убием — добави дяволската жена, кършейки ръце. — Тя и деца! В ада ще ги има!

Рухна върху възглавницата и удари глава в железата на леглото.

Макси протегна ръка и взе банкнотата, която все още беше на юргана. Искиердо вече го извеждаше, когато се разнесе пронизителният плач на Хуан Еваристо и влезе Сехисмундо, който се изненада много, че пак вижда философа тук.