Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Един следобед отидоха да хапнат в гостилница в Триана 121 121 Квартал в северозападната част на гр. Севиля, на десния бряг на р. Гуадалкивир, старата Колония Траяна. — Б.пр. , защото Хуанито казваше, че всичко трябва да се опознае отблизо, да се слезе при тоя тъй оригинален народ, артист и поет по рождение, който сякаш рисува туй, което казва, и който е получил дар свише — една много проста философия, състояща се в това, да се приема всичко откъм смешната му страна. Така, веднъж превърнат в шега, животът става по-поносим. Дофина обърна много чаши, защото смяташе с големия си практически усет, че за да възприеме Акдалусия и за да я почувствува по същество, трябва да вкара в тялото си всичката мансаниля 122 122 Сорт бяло андалуско вино. — Б.пр. , която то може да поеме. Хасинта само я опитваше и я намираше за тръпчива и възкисела, без да оцени жилчицата на крушовка от Ронда , която, казват, се усеща в тая напитка.

Тръгнаха в много добро настроение към странноприемницата и с влизането си видяха, че в трапезарията има много хора. Беше сватбена гощавка. Младоженците бяха поангличанени испанци от Гибралтар. Съпрузите Санта Крус бяха поканени, но отказаха; пийнаха само малко шампанско, за да не обидят младоженците. После един много досаден англичанин, който заваляше кастилския, със сгърчена уста и стиснати зъби, сякаш иска да изпохапе думите, се заинати, че трябвало да пийнат няколко чаши.

— В никакъв случай… благодарим много.

— О-о-у-у, да.

Трапезарията беше извор на веселие и вицове, между които започнаха да се чуват някои със съмнителен вкус. Санта Крус не можа да направи друго, освен да отстъпи пред настояването на тоя проклет англичанин, и вземайки от ръцете му чашата, каза полугласно: „Хубаво си се натряскал ти.“ Ала англичанинът не схващаше… Хасинта видя, че нещата тръгват на зле. Англичанинът призоваваше със стиснатата си устица най-младите към ред, казвайки им да се държат сериосно . Никой нямаше нужда толкова, колкото той, да бъде призован към ред. А това, което най-много му трябваше, бе да престане да пие, защото неговото не беше вече уста, а фуния. Хасинта предусети сбиването. Като реши това внезапно, тя дръпна за ръка съпруга си и го отмъкна тъкмо когато той започваше да взема на подбив англичанина.

— Радвам се — каза Дофина, когато жена му го водеше по стълбите нагоре, — радвам се, че ме измъкна оттам, защото не можеш да си представиш как ме дразнеше тоя англичанин с белите си и стиснати зъби, с любезността си и ниската си обувчица… Ако останех още една минута, щях да му ударя два юмрука… Кръвта ми се качваше вече в главата…

Те влязоха в стаята си и седнали един срещу друг, прекараха известно време, припомняйки си забавните типове в трапезарията и двусмислиците, които се казваха там. Хуан говореше малко и изглеждаше неспокоен. Изведнъж му се прииска да се върне долу. Жена му се противопостави. Скараха се. Накрая Хасинта трябваше да удари отвътре ключа на вратата.

— Имаш право — каза Санта Крус, стоварвайки се тежко на стола. — По-добре да остана тук… защото, ако сляза и мистърът продължи със своята вежливост, ще го ударя… И аз знам да се боксирам .

Той направи едно движение от бокса и тогава вече жена му го погледна много сериозно.

— Трябва да си легнеш — рече му тя.

— Рано е… Ще си направим вечеринка… да… На теб не ти се спи, нали? На мен също. Ще правя компания на моята половинка. Това е мой дълг и ще съумея да го изпълня, да, госпожо. Защото аз съм роб на дълга…

Хасинта си беше свалила шапката и палтото. Хуанито я настани върху коленете си и започна да я друса, както се друса дете на „дий, конче“. И хайде отново брътвежът, че той бил роб на дълга си и че над всичко е семейството. Дългият тръс, в който я друсаше съпругът й, започна да омръзва на Хасинта, и тя седна на стола, на който беше преди. Тогава той взе да се разхожда припряно из стаята.

— Най-голямото удоволствие за мен е да съм близо до моето обожаемо момиченце — казваше той, без да я гледа. — Обичам те безумно , както се казва в драмите. Благословена да е моята майчица… дето ме ожени за тебе.

Той коленичи пред нея и целуна ръцете й. Хасинта го наблюдаваше недоверчиво-внимателно, без да мига, с желание да се разсмее, но без да успее да го стори. Санта Крус имитира много плачлив тон, за да й каже:

— А аз бях толкова глупав, че не опознах достойнствата ти. Аз, който те виждах всеки ден, както магарето гледа цветето, без да се реши да го изяде. А лапнах бодила… О, прости, прости… Бях сляп, покварен; бях голям манго … това ще рече циганин, мила моя. Порокът и простащината бяха покрили сърцето ми с коричка… да я наречем бабаитлък… Хасинтиля, не ме гледай тъй. Това, дето ти казвам, е чистата истина. Ако те лъжа, да пукна още сега. Тази нощ виждам ясно всички мои грешки. Не знам какво ми става; много въодушевен съм нещо… Имам най-висок дух, повярвай ми… Обичам те все повече, миличка, гълъбице, и ще ти направя олтар от злато, за да те боготворя.