Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— А халфата 116 116 Испанска тръстика, използувана за направата на въжета, рогозки и хартия. — Б.пр. къде е?

— Моята мъдрост не стига дотам. Тук някъде трябва да е.

Влакът описваше много широк завой. Пътниците различиха много здания, чиято белота изпъкваше сред зеленината. Понякога китки дървета я затулваха, после я откриваха.

— Вече сме във Валенсия, момиченце; ето я там.

Както е казал един тънък наблюдател, Валенсия е най-добре разположеният град в света поради това, че е застроен сред полето. Малко след това съпрузите, седнали в един файтон, влязоха в тесните и криви улици на равнинния град.

— Но що за земя, мили!… Същински пъстър параван! Къде ни кара този човек?

— В странноприемницата, разбира се.

В полунощ, когато се оттеглиха отпаднали в покоите си, след като се бяха разхождали по улиците и чули половината „Африканка 117 117 Опера — либрето на Скриб, музика на Майербер. — Б.пр. “ в театър „Принцеса“, Хасинта усети, че изведнъж, без да разбере как и защо, в мозъка й загложди онова червейче, натрапчивата мисъл, мъката, прикрита с любопитство. Хуан отказа да го задоволи, изтъквайки различни причини:

— Не ме тормози, мила… Вече ти казах, че искам да забравя това…

— Името, миличък , само името. Какво ти струва да отвориш уста само за секунда?… Не си мисли, че ще ти се карам, глупчо.

Говорейки така, тя свали шапката си, после палтото, след това дрехата до кръста, полата, подплънката , подреждаше всичко по креслата и столовете в стаята. Беше като пребита и не забелязваше късния час, в който обикновено изтягаше изтощеното си тяло в леглото. Съпругът също се събличаше. Симулираше добро настроение, ала любопитството на Хасинта му беше вече неприятно. Накрая, като не можа да устои на капризите на жена си, той не намери друг изход, освен да се реши. Уморени, бяха положили глава на възглавниците, когато Санта Крус вяло изрече:

— Тогава ще ти го кажа, но при условие че никога вече… никога няма да ми споменаваш това име, нито пък да правиш и най-малкия намек… разбра ли? Ами, казва се…

— Слава богу, човече!

На него му беше много трудно да го каже. Тя му помагаше.

— Казва се Фор …

— Фор… нарина .

— Не. Фор… туна …

— Фортуната .

— Да… Хайде, сега си доволна.

— Нищо повече. Държа се добре, беше любезен. Тъй те обичам.

След малко тя спеше като ангел… спяха и двамата.

— Знаеш ли какво ми хрумна? — каза Санта Крус на жена си два дни по-късно на гарата във Валенсия. — Струва ми се глупаво да отиваме толкова скоро в Мадрид. Ще се изтърсим в Севиля. Аз ще изпратя телеграма до нашите.

В първия момент Хасинта се натъжи. Вече й се искаше да види сестрите си, баща си, вуйна си и вуйчо си, вече нейни свекър и свекърва. Ала мисълта да продължи малко това толкова забавино пътешествие скоро я завладя. Беше тъй приятно, тъй забавно да се носят на крилете на влака, който за младите души винаги е нещо като баснословен дракон.

Видяха плодородните брегове на река Хукар; минаха през Алсира 118 118 Алсира, Хатива, Монтеса, Алманса, Алкасар де Сан Хуан, Аргамасиля — градове в Испания. — Б.пр. , потънала в портокалов цвят; през приветливата Хатива; след това дойде Монтеса с феодалния си облик и после Алманса, разположена в студена и гола местност. Полята с лозя ставаха все по-редки, докато неприветливостта на земята им подсказа, че са в опалената Кастилия. Влакът се мяташе по това тъжно поле като исполинска хрътка, която души коловоза и лае по тромавата вечер, падаща бавно-бавно над необятната равнина. Далнина, телеграфни стълбове, кози, локви, храсталаци, сива земя, хоризонтална необятност, по която сякаш доскоро са се разливали морета; пушекът на машината, отдалечаващ се на величествени кълба към хоризонта; кантонерките със зеленото знаменце, даващо свободен път, който сякаш е път в безкрая, ята нисколетящи птици и гарите, които ни карат да ги чакаме дълго, сякаш са нещо изключително… Хасинта заспа, Хуанито също. Скучната Ла Манча приспиваше като наркотик. Най-сетне слязоха в Алкасар де Сан Хуан в полунощ, вкочанени от студ. Там чакаха влака за Андалусия, пиха шоколад и отново — на колела през друга област на Ла Манча, най-прославената — тая на Аргамасиля.

Съпрузите прекараха една лоша нощ през степта, пъдейки студа, плътно притиснати под диплите на едно-единствено одеяло. Най-сетне пристигнаха в Кордова, където си починаха и видяха Джамията 119 119 Арабски архитектурен паметник, чийто строеж започва през 785 г., от 1236 г. превърнат в катедрала. — Б.пр. , като за двете неща не им стигна един ден. Горяха от желание да пристигнат в красивата Севиля… Отново на влака. Сигурно е било девет часа вечерта, когато се озоваха в романтичния и весел град, сред известното особено произношение, остроумията и закачките на андалусците. Там прекараха, мисля, осем или десет дни очаровани, без да се отегчат нито за миг, съзерцавайки неповторимата архитектура и природа, споделяйки доброто настроение, което се вдишва с тамошния въздух и се прихваща от погледите на хората. Едно от нещата, които пленяваха Хасинта, беше традицията на мебелираните и озеленени патио 120 120 Открито пространство във вътрешността на испанските къщи. — Б.пр. , в които виждаш как вейките на някоя азалия са се свели тъй ниско, че галят клавишите на пианото, сякаш искат да посвирят. На Хасинта й харесваше също, че всички жени, даже старите, които просят милостиня, носят цвете на главата си. Оная, която няма цвете, втъква в косата си някое зелено листо и се носи по улиците, пращяща от живот.