Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Ще задоволиш ли едно мое любопитство… последното?

И в момента, в който зададе въпроса си, се разкая, защото това, което искаше да разбере, едновременно предизвикваше любопитството й и събуждаше срамежливостта й. Как да намери деликатен начин да зададе въпроса си!… Тя преобърна в главата си всичко, което знаеше, но не откри ни една формулировка, която да й допада. А работата беше проста.

Следствието, което всекиму би дошло наум да проведе, тя или го беше измислила, или го беше сънувала предишната нощ — не беше съвсем сигурна. Но редът на нейните съждения беше следният: „Колко време е траял романът на съпруга ми с тая жена? Не зная. Но колкото и да е траял, би могло да се случи да… се роди някое детенце.“ Това беше трудната за произнасяне дума — детенце! Хасинта не се решаваше и макар че се опита да я замени със семейство, наследство , пак не излизаше.

— Не, няма нищо.

— Ти ми каза, че ще ме питаш нещо.

— То беше глупост, не обръщай внимание.

— Нищо друго не ми тежи повече от това… да ми кажат, че ще ме попитат нещо, а след това да не го сторят. Човек остава смутен и прави хиляди догадки. Тъй, тъй, пази си го… Няма да го налетят мухи. Слушай, мила моя душичко — щом няма да стреляш, не се цели.

— Все някога ще стрелям… има време, миличък.

— Кажи ми го сега… Какво ли е?

— Нищо… няма нищо.

Той я гледаше и ставаше сериозен. Сякаш отгатваше мисълта й, а тя имаше такова изражение на очите и такава дяволита усмивчица, че, кажи-речи, можеше да се прочете по лицето й думата, която се въртеше в главата й. Споглеждаха се, разсмиваха се и нищо повече. Съпругата си каза: „Гроздето узрява с времето си. Ще дойдат дни на по-голямо доверие, ще поговорим… И ще разбера дали има, или не някое яйчарче някъде .“

Хасинта не притежаваше начетеност. Беше прочела съвсем малко книги и беше напълно непросветена в живописната география, но при все това оценяваше поезията на оная крайбрежна средиземноморска област, която се разстла пред очите й на път от Барселона за Валенсия. Морските селца дефилираха отляво на пътя, разположени между лазурното море и пищната растителност. На места пейзажът синееше от сребристите листа на маслините; по-нататък лозите го красяха със зелената си премяна. Триъгълните платна на лодките, ниските бели къщички, отсъствието на островърхи покриви и преобладаващите хоризонтални линии в постройките караха Санта Крус да си припомня понятия от елинското изкуство и природа. Следвайки рутината, на която се поддават ония, които са чели някои книги, той говори за Константин 103 103 Константин I Велики (ок. 285–337), римски император, преместил столицата на империята в Бизантион, наречен в негова чест Константинопол. — Б.пр. , за Гърция, за ивиците в герба на Арагон 104 104 Историческа област в Североизточна Испания. — Б.пр. и за рибките, по чийто гръб пъстреят също такива линии. Беше естествено да измъкне на бял свят и финикийските колонии, нещо, за което Хасинта нямаше и представа, нито пък й трябваше. След това дойдоха Прочида 105 105 Джовани да Прочида (1225–1302), италиански феодал, главен подстрекател на Сицилианската вечерня през 1282 г. — Б.пр. и Сицилианската вечерня 106 106 На 31 март 1282 г., когато камбаните биели за вечерня, сицилианците въстанали против Карл I Анжуйски, избили повечето французи, намиращи се на острова, и предложили короната на арагонския крал Педро III. — Б.пр. , дон Хайме Арагонски 107 107 Хайме I Завоевателя (1208–1276), крал на Арагон и Каталония от 1213 г. — Б.пр. , Роже дьо Флор и Източната империя, херцог Осун 108 108 Испански рицар от немски произход (1266–1307), предводител на каталонски наемни дружини, воювали на страната на византийския император Андроник II. — Б.пр. и Неапол, Венеция и маркиз де Бедмар 109 109 Алфонсо де ла Куева, маркиз Бедмар (1572–1665), испански дипломат, който, бидейки посланик във Венеция, организира съзаклятие, за да падне градът във властта на испанците. — Б.пр. , Масаниело, Борджиите 110 110 Италиански род от испански произход, играл значителна роля в историята на Италия. — Б.пр. . Лепанто 111 111 Морски град в Гърция (Навпакт), на северния бряг на Коринския залив; победа на обединените флоти на Испания и Венеция над турския средиземноморски флот през 1571 г., където Сервантес остава еднорък. — Б.пр. , дон Хуан Австрийски 112 112 Незаконороден син на Карл V (1645–1578), предприел военна кариера пряко волята на брат си Филип II и отличил се последователно във войната против маврите (1568–1571), в прочутата битка при Лепанто, която ръководил (1571) и завладял Тунис и Бизерта (1574); като генерал-губернатор на Фландрия (1576) се опитва да потуши въстанието в тази страна. — Б.пр. , галерите и пиратите, Сервантес и отците от ордена „Мерсед“.