Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Докато слушаше оглушителния финал на пиесата, като че изпадна в дълбок половинминутен сън и се разбуди, разтърсен от следната мисъл: „Не, няма да го убивам. Неговата злина е необходима за този голям урок. Именно животът боли и поучава. — Смъртта е за добрите. — За развратните е нужна логика, логика.“

Малко след края на токатата влезе доня Каста и каза:

— Макси, госпожа Кеведо ми извика през прозореца откъм двора да ви пратя за малко при нея. Иска да предаде нещо на Лупе.

Клетото момче отиде и трябваше да почака малко, тъй като доня Дездемона помагаше на съпруга си да се съблече. Бе влязъл много уморен; бяха го извикали в дванадесет часа и се прибираше чак сега.

— Скъпи — рече кръглата дама на Рубин, като го тупна приятелски по рамото. — Кажете, ако обичате, на Лупе, че тая сутрин лошата птичка е излюпила пиленце… Едно много красиво пиленце… И всичко е минало добре…

Макси се почеса по ухото и устните му се разтеглиха в странна усмивка, чието значение госпожа Кеведо не можа да схване.

— Покажете ми — рече той с глас на глезено дете — лошата птичка… Също и пилето… И него ми покажете.

— Не, не, не сега — отвърна доня Дездемона , като го побутна към вратата. — Утре ще ги видите… Сега вървете да съобщите това на леля си.

Интересът, с който доня Лупе чакаше новини за лошата птичка и за това дали ще излюпи добре или зле пилето, не би могъл да бъде разбран, ако не се вземат предвид големите идеи, които умът на именитата дама раждаше по това време. Възвишеният й разум откриваше решения за всички случаи, както и средства да примири в границите на възможното фактите с принципите. Нейният девиз бе винаги да се тръгва от действителното състояние на нещата и да се жертвува по-доброто за сметка на доброто, а възможното — за доброто. Бе научила това от опита си на търговка, опит, който можеше да прилага успешно към нравствените въпроси, така както математическите упражнения развиват ловкостта на ума и улесняват изучаването на философията.

Та, мислейки за племенницата, тръгна от някои положения, които обсъди сама, и накрая стигна до извода, че са непоклатими, а именно: нямаше изход, безчестието беше неизбежно, въпреки че нямаше да падне върху нея, тъй като на всички бе ясно, че не е насърчавала, нито е одобрявала похожденията на Фортуната. Това бе известно и на кучетата от улицата. Следователно в това отношение госпожата можеше да бъде спокойна. Втора точка: колкото и лоша да бе Фортуната, все пак беше принадлежала към семейството и най-важната личност от това семейство не можеше да не хвърли един поглед на излязлата от правия път млада жена, за да разбере постъпките й и да не позволи върху светлото име Рубин да се лепне още по-голямо петно. Възникваше сериозен въпрос, чието разрешение не бе по силите на ограничените мозъци. Детенцето, което щеше да се появи на бял свят, по естествените закони бе наследник на Санта Крус, единственият пряк наследник на могъщата и състоятелна фамилия. Вярно е, че по писаните закони споменатото бебе беше от семейство Рубин, ала силата на кръвта и обстоятелствата трябваше да се наложат над буквите на закона и ако младият господин Санта Крус не побързаше да предяви бащинството си, намирайки начин да прехвърли на своя наследник част от голямото си богатство, трябваше да му се даде титлата чудовище.

„О, ако с мен се беше случило това, което се случи с тая смотанячка — мислеше си тя, — като нищо щеше да ми определи издръжка. Много ме бива за тия неща… Ах, ако се вслушаше в думите ми и се оставеше да я ръководя! Сега, гарантирам й, никой не би могъл да й отнеме двете или трите хиляди дуро рента… Най-напред щях да цъфна в къщата на доня Барбара и да й прочета едно конско евангелие, както си му е редът… И ще го сторя, ще го сторя, дори ако тая загубенячка не ме упълномощи. Не мога да го преодолея, предприемчивостта смущава духа ми, ще се пръсна, ако не й дам възможност да се прояви. И ме обзема жал към съществото, което ще се роди, защото би било зле да живее в бедност, след като се знае кой е бащата. Та утре (предполагам, че е момче), когато порасне и стане нужда да бъде освободен от войската, какво ще стори тая нещастница? Не, тая работа не бива да се оставя така. Бедното създание! Трябва да се направи нещо, ето една възможност за добро дело, когато най-малко очакваш. Не, аз няма да мълча, ще ида при доня Барбара и с тая уста, дето я имам, с умението да излагам мислите си ще я накарам да прозре колко глупаво е нейният внук да живее по-зле от дете в приют. С какво ще живее? Синът и майката ще изядат за няколко години акциите от банката, а рентата от тридесетте хиляди реала няма да им стига и за попара. Колкото до парите на Макси, няма да ги видят, отговарям за това, би било връх на оскърблението и глупостта… Ами, ами, ще вдигна голяма тупурдия, ако младият господинчо не определи издръжка най-късно до един месец… Като нищо ще я вдигна. Слагам си кадифеното палто, шапката, ръкавиците и напред! Сега ми идва наум, че първо трябва да атакувам моята приятелка Гилермина, тя ще се заеме с възтържествуването на справедливостта… Да, блестяща идея! Гилермина ще поговори с другата и… Сега, сега да разбере тая глупачка какво е да действува на своя глава и какво е аз да я съветвам и направлявам. Бас държа, че дори онзи да не й даде пукната пара, пак няма да наруши свещената си леност, няма да посмее да предприеме каквото и да било, ще преглъща горчилката и ще умира от глад. Но аз, когато правя добро, минавам през стени и го давам насила на вироглавите и некадърните, които не ги бива да сторят нищо за себе си.“