Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Сега Макси бе по-възбуден и озлобен, отколкото през деня след печалния епизод, станал близо до „Куатро Каминос“. След злокобната ноемврийска нощ бе виждал оскърбителя си само няколко пъти и винаги отдалеч; никога не беше се намирал тъй близо до него, на един изстрел разстояние… „Ах, защо не нося револвер? Още в този миг щях да го просна мъртъв. Мога да прескоча до някой оръжеен магазин и да си купя… Но нямам пари. Леля ми дава само по два реала за кафето. Какво отчайващо положение, боже мой! Ако ми внушаваш мисъл за разплата, логична мисъл, съвършено логична, защо не ми даваш средства да я осъществя на дело? Да го видя как издъхва, мятайки се в собствената си кръв, да не изпитам никакво съжаление… Дано доживея до това, господи! Дано всички видят… защото всички ще се радват!“

Като мина по улица „Барионуево“ и площад „Прогрес“, двойката пое по улица „Сан Педро Ма̀ртир“, търсейки най-безлюдния път. „Ще тръгнат по улица «Кабеса» — каза си Макси, — по това време там не минава жива душа. Ах, мошеник, крадец на чужда чест, убиец! Възмездието ще те сполети някой ден, ако не днес, утре. Съжалявам само, че няма да бъде от моята ръка“. Следваше ги на известно разстояние, без да ги изпуска от очи. „Още изпитвам болка от ония удари, сякаш току-що ги получих… Негодник, подлец, който издевателствува над слабите тялом, над болните, които едва се държат на краката си… На такива като теб се отвръща с куршум… Бум! И те просвам на земята… Окото ми няма да мигне, ако можех да ти дам заслуженото… Изобщо няма да трепна и ще бъда доволен като човек, сторил голяма добрина, много голяма добрина…“

Когато стигна улица „Аве Мария“, Рубин мина на тротоара откъм нечетните номера и зае позиция на ъгъла с улица „Сан Симон“, в сянката. Спряха; като че ли Аурора каза на кавалера си да не я изпраща повече. Съветът й бе благоразумен и кавалерът се раздели с нея, като й стисна ръката. Макси го проследи с поглед до улица „Магдалена“, обзет от желание да връхлети върху него с викове: „Крадец на честта ми и на честта на другите… Сега ще платиш за всички!“ Усещаше как ноктите му се изострят като на тигър. Малко оставаше да скочи и да се стовари върху жертвата. Спаси го логиката. „Много по-слаб съм от него и ще ме пребие от бой… Револвер, пушка, ето какво ми е нужно.“

Когато любовниците се скриха от погледа му, Рубин се прибра в къщи. Най-необикновеното бе, че през цялото това време мисълта за жена му се беше изтрила от съзнанието му или може би Аурора олицетворяваше всички женски изневери и измами. Като се усамоти в стаята си, бе обзет от ужасно съмнение. „Дали това, което сега виждам — рече си, въртейки се в леглото, — е истина или сънувам? Знам, че влязох, знам, че се хвърлих в леглото, знам, че заспах, а сега пред очите ми е това потресаващо видение. Наистина ли ги видях, нея и онзи гнусен тип, или беше сън? Няма съмнение, че ме споходи кратък и дълбок сън… Защото, започвам да вярвам, че съм сънувал… Да, сън е било. Аурора е почтена. Какви неща само не сънува човек… Но не, боже мой, видях ги, видях ги, все още ги виждам, двете фигури са като запечатани в съзнанието ми! Човек може да се побърка! Би било жалко да се побъркам сега, когато съм тъй умен!“

Тая бъркотия цареше в ума му през целия следващ ден. Видя ли ги или беше сън? В светата сряда леля му го изпрати с някакво поръчение до Саманиего и докато слушаше изпълнението на музикалната пиеса, забеляза, че доня Каста разговаря много оживено с Аурора:

— Слушай, мила, днес не дойде на срещата, излъга ни. Да те чакаме три часа! Защо трябва да ходиш в ателието, щом днес не се работи? Също както и на Връбница… Целия следобед си била в ателието, а после идва Пепе и вика, че изобщо не си се мяркала там. Къде беше? В дома на Реойос? И какво си правила толкова време при Реойос? Ще проверя аз тая работа…

Аурора се защищаваше хитроумно и упорито, като възрастен човек, който, стига да поиска, може да отхвърли майчината власт, но дотам не се стигна. Като се преструваше, че е погълнат от музикалната пиеса, изпълнявана от Олимпия, Макси не изпускаше нито дума от домашната кавга. Хубаво, че в това време момичето бе стигнало до andante cantabile molto espresivo , защото ако кавгата бе съвпаднала с allegro agitato , и господ не би могъл да чуе нищичко от това, което си говореха майката и дъщерята. Докато траеше presto con fuoco , Макси си мислеше: „Невероятно е, че съм могъл и за миг да се усъмня, че онова беше чиста действителност… Мислех, че е сън… Какъв глупак! Един факт, извлечен от действителността, разсея всичките ми съмнения. Сега логиката не е достатъчна; нужно е да видя още нещо… и ще видя. Какъв урок за жена ми! О, боже мой, връхлита ме ужасно съмнение! Ако я убия, няма да си вземе никаква поука. Поуките са по-християнски от смъртта, може би по-жестоки и без съмнение по-логични. Нека живее, за да страда, и като страда, да се учи… Но него трябва да убия. Него, да!“