Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Доня Лупе се обезпокои.

— Слушайте — той все още седеше на масата и държеше в ръце листа със сметките, — семейството ми, Балестер и всички други, които познавам, избродираха блестящо ролите си, а аз си мълчах, правех се на глупак и разкрих истината единствено с помощта на логиката.

Доня Лупе бе тъй смаяна, че не знаеше какво да каже.

— Ще ви докажа, че главата ми днес струва далеч повече от най-организираните умове, включително и от вашия. Открих истината, без да разменя дума с никого, без да задавам въпроси на когото и да било, като се основавах единствено на указания, които улавях тук и там, анализирах фактите и си вадех заключения… Всичко с чиста логика, лельо, само с логика. Слушайте и се чудете.

Наистина именитата вдовица бе тъй удивена, сякаш бе видяла да лети вол.

— Ето, в този порядък открих следните факти: Фортуната не е мъртва и е в Мадрид, живее близо до „Пласа Майор“, на улица „Кава де Сан Мигел“, в сградата с каменното стълбище, от един месец очаква да роди и ще я акушира дон Франсиско де Кеведо.

Доня Лупе не посмя да отрече, толкова зашеметяващи бяха истините, които племенникът й изложи.

— Нищо… Не ти е работа да се занимаваш с това… Признавам, че е жива, но не зная къде се намира. Колкото до бременността, това е грешка на проклетата ти логика. Ама че го рече! По дяволите логиката ти!

— Ако продължавате да разигравате комедии, скъпа лельо, ще помисля, че вие сте си загубили ума, не аз. Повтарям това, което казах, и не се съмнявам ни най-малко, че е истина. Моята логика не ме лъже, нито може да ме излъже. Откровено казано, забелязвате ли нещо в мен, което да напомня и в най-малка степен липса на разум?

Доня Лупе не можа да отвърне нищо.

— Казах ли някоя глупост? Смеете ли да твърдите, че съм казал? Да вземем тогава кола и да вървим на улица „Кава“… Ах, не искате! Следователно казах истината и този, който сега отстъпва от нея, без съмнение с определена цел, е госпожа леля ми. Кой е тук разумният и кой не е?

— Повтарям, че това с бременността е лъжа — рече вдовицата, съвсем объркана. — Някой е решил да се пошегува зле с теб шегата му показва много лош вкус.

— Заклевам ви се, че не съм говорил с никого по тоя въпрос, с абсолютно никого. Разбрах всичко по чисто логичен път. И ако все още някой се съмнява, че главата ми е в ред, ще ви дам на всички последното доказателство за противното. Как? Като престана да говоря повече за това. Край. Да продължим да живеем както обикновено… Все едно, че тук не се е случило нищо, лельо, и нищо не сме говорили. Нали ми казахте, че има още една сметка за изчисление? Хайде, готов съм, главата ми е едно чудо за числата, защото именно те са същината на логиката.

И се вглъби в аритметичните операции с такова спокойствие и уравновесеност, че доня Лупе излезе от стаята, като се кръстеше и си викаше, че нямаше да повярва, дори ако й го кажеха четиримата евангелисти. Но понеже това, което й довери племенникът, бе едно чудо на интелектуалната мощ, госпожата се усъмни, че главата му е напълно в ред. Обзе я безпокойство както в най-лошите дни и настроението й се развали, тъй като не можеше да отредели дали тая работа с логиката беше благоприятна криза, или, обратното, щеше да доведе до нови усложнения.

Тъй че изборът на Хуан Пабло да направи предложението за заема на доня Лупе тъкмо този ден, не бе удачен, понеже свари капиталистката в най-лошо настроение. Нямаше човек с по-лош късмет от него, винаги се разминаваше с добрия случай; много жалко, защото речта, която си бе приготвил, за да убеди госпожата, щеше да трогне и скала, ако я чуеше. Леля му не го остави да мине от увода към изложението и му отказа какъвто и да било заем, нито дори при най-изгодни лихварски условия. С една дума, Хуан Пабло излезе от дома й, проклинайки лошата си звезда, леля си и целия човешки род, а в главата му се въртяха мисли за мъст и планове за самоубийство, тъй като се бе озовал в положението на корабокрушенец, който рита отчаяно сред вълните, и не издържаше вече, не издържаше вече. Бе почнал да се дави.

Вечерта на този гибелен ден, отбелязал, както си мислеше, с най-черния камък тъжния му път в живота, Хуан Пабло разви в кафене „Сигло“ най-подривните теории. За голямо удивление на дон Басилио Андрес де ла Каня, който се върна при компанията, той нападна с ярост частната собственост, като го наведе на мисълта, както и всички присъствуващи, че се е нагълтал с прудонистки четива. Но той не бе виждал и подвързията на книги с подобно съдържание и изобретателните му доводи се дължаха на яростта към доня Лупе и сатанинската му злост, достатъчна да вдъхнови за епически подвизи.