Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Защо въздишаш, синко? — запита леля му, като го видя тъй угрижен и замислен.

Той отвърна уклончиво и не след дълго си тръгнаха, а преди това доня Дездемона покани младия човек да намине при нея на следната утрин. Щяла да му покаже птичките и да обядват заедно. Макси прие учтивата покана и се яви в дома на Кеведо в девет часа, време в което дейността на госпожата бе в своя разгар — чистеше кафези, проверяваше гнезда, преглеждаше яйца и водеше с пернатите си питомци безкрайно нежни разговори. Пълнотата не й пречеше да действува бързо и чевръсто. Беше облечена с пеньоар с цвят на червена охра и тъй като фигурата й бе почти сферична, имаше вид не на човек, който върви, а на огромна топка, която се търкаля из стаите и коридорите. Не закъсня да запознае младежа с работата, като му показа как се раздава храната на пернатото семейство. С някои птички доня Дездемона водеше майчински разговори. „Какво викаш, мъничкото ми, радост моя? Я да видим много ли е гладно детето? Ай, каква човка отваря това момче!“ Чуруликането огласяше къщата. Максимилиано продължаваше да прехвърля наум мислите си от предишната нощ с истинско усърдие. „Ще я убия, после ще убия и себе си, защото в тия случаи трябва да оставим всичко в божите ръце. Човешкото правосъдие не произнася справедливи присъди.“

— Колко е лоша тая птичка! — рече доня Дездемона . — Представа си нямате колко е лоша. Досега умори трима съпрузи, а на малките не обръща внимание. Ако бащата, ей онзи там, не беше почтена личност, да са умрели от глад, горкичките.

— Трябва да й простите — отвърна шеговито Макси, — защото не знае какво върши… Ако я осъдехме, кой щеше да хвърли пръв камък върху нея?

— Да вървим сега при папагалчетата, че са се разлудували.

„Логиката изисква смъртта й — мислеше си Рубин, докато окачваше внимателно един кафез, пълен с гнезда. — Няма да се изпълни законът на разума, ако остане жива.“

Раздаването на храната и подменянето на водата радваше неописуемо тия клети и нежни пленници, които писукаха и чуруликаха в надпревара, и бе невъзможно човек да си чуе приказката. Доня Дездемона говореше със знаци. Макси изглеждаше доволен и би подновил с радост всички операции. На обед яде с голям апетит и акушерът и съпругата му се държаха много любезно с него, като казаха, че биха били благодарни, ако може да се отбива всеки ден, стига това да му доставя удоволствие. Кеведо вече не ревнуваше и откакто съпругата му се закръгли до такава степен, че можеше да съперничи на фламандска пита сирене, мрачното му настроение се разсея и повече не се върна към ролята на Отело. При все това не би позволил на никой друг освен на Рубин да влиза свободно в дома му, понеже, в името на истината, не го смяташе за способен да отнеме честта на който и да било почтен дом.

Доня Лупе се появи в много добро настроение:

— Как се държа кавалерът?

— Възхитително, госпожо. Толкова е мил! — отвърна доня Дездемона и като я отведе настрана, добави. — Наистина е оздравял и е добре. Да бяхте видели само колко спокоен и доволен беше! Съвсем като човек с най-здрав разум.

— Мисля — рече вдовицата на Хауреги, — че ако още не се е излекувал, малко му остава. А с оная работа има ли нещо ново?

— Кеведо беше там днес сутринта. Все още нищо… Всеки момент може да настъпи… Изпитвала голям страх.

Побъбриха си още малко за това-онова. Доня Лупе отведе племенника си в заложната къща и тъй като тоя ден разпродажбите не бяха интересни, скоро се върнаха у дома, след като купиха ягоди и аспержи от една сергия на улица „Аточа“. Следобед госпожата възложи на племенника си да й направи няколко сложни сметки и той свърши работата бързо и точно, без да сгреши ни на йота; понеже леля му се възхити от аритметичната му ловкост, младежът се разсмя и рече:

— Но какво си мислехте? Сега главата ми е такава, каквато не е била никога. Имам толкова ум, че даже ми остава и мога да дам на мнозина, които минават за умни.

Много отдавна доня Лупе не бе виждала момчето в такова добро настроение, с тъй ведър дух и толкова радостен, а това бяха признаци за явно подобрение.

— Не се съмнявам, че си добре. Мнозина могат да ти завидят. Безкрайно се радвам, че си такъв и моля бог да те запази все същия.

— Вярвайте, състоянието ми няма да се промени. В главата си усещам мощ, каквато никога не съм притежавал. Разсъждавам възхитително и ще ви го докажа още сега. Ще се удивите, като разберете, че ако изиграхте добре комедията с мен, аз изиграх своята с вас още по-добре. Измамени са измамниците.