Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Директорът беше много делови мъж и без да го кани да сяда, мина към въпроса:

— Приятелю Рубин, вие сте способен човек и ми харесвате…

Лицето на директора се стори на Рубин като това на светия отец, когото художниците изписват сред сияйно множество от ангелчета.

— Харесвате ми и ще ви издигна.

— Искрено ви благодаря, дон Хасинто. Знаете, че съм на вашите заповеди.

— Имам за вас една голяма изненада. Нужен ми е човек и тъй като зная, че вие ще съумеете да се изявите на толкова деликатния пост, който смятам да ви дам…

— Секретарството на…

— Не, приятелю, нещо повече. Срещна ли някого, който ми хваща окото и го бива, решавам бързо и го вземам да ми служи. Уверявам ви, приятелю , че сте подходящ. Ето я и бомбата — заминавате като губернатор на провинция трета степен.

Рубин онемя. Сякаш върху него се бе стоварил таванът на кабинета заедно с цялото Министерство на вътрешните работи.

— Точно така, губернатор на моята провинция. Ще гледам да уредя въпроса. Ще контактувате единствено с мен. Министърът ми е дал всички права.

— Господин директор — избъбри Рубин, — разчитайте на мен.

— Ще ви включим в списъка, който утре сутринта отива за подпис при краля. По-късно ще ви уведомя как са се развили нещата. Мисля, че ще успеем.

След това запалиха по цигара и се разговориха за състоянието на провинцията, засягайки бегло въпроса. Започнаха да влизат посетители и Рубин се оттегли, за да се заеме с подготовката. Чувствуваше се като човек, който не знае какво става с него; мислеше, че сънува, щипеше се, за да се увери, че е буден; известно време вървя по улицата като умопобъркан, смееше се самичък, прииска му се да купи револвер и да почне да стреля във въздуха… Ах, трябваше да изпрати два куршума в тялото на доня Лупе!… Да, защото е толкова зла и е такава пинтия… Но не, не, всичко ще й прости. Животът е прекрасен и няма по-голяма наслада от това да управляваш част от страната. Гледаше на хората от обществения ред и гражданската гвардия, които срещаше, като на свои подчинени и едва се сдържаше да не им заповяда да арестуват леля му и Торкемада.

Вечерта в кафенето се разигра голяма сцена. В началото си мълчеше, надявайки се да ги изненада изведнъж, но приятелите му подразбраха, че не е същият човек. Говореше, придавайки смешна важност на думите си, премерваше ги, пиеше кафето си по-бавно от обикновено и току подхвърляше по някое покровителствено изречение.

— Но, приятелю Монтес, не е нужно да се тревожите. Ще видим, ще видим дали може да те настаним на някое местенце. Дон Басилио трябва да ми даде някои данни, които са ми необходими, за данъците в провинция X… Чуйте, Релимпио, не бързайте с доклада, положението си остава същото. Кановас ще изчака малко. Той е човек, който знае какво значи да управляваш.

И когато възникна поредният сериозен политически спор, Рубин взе страната на тия, които защищаваха най-разумната, помирителна и здрава теза.

— Смятате, че едно общество може да съществува, като мечтае непрекъснато за размирици? Да бъдем реалисти, господа, да бъдем реалисти и да не смесваме народа с бандата политикани.

Междувременно пристигна „Кореспонденсия“ и още с първия бърз поглед, който хвърли върху колоните на вестника, дон Басилио съзря списъка на губернаторите, измуча от изненада и разтърка очи, мислейки, че не е прочел добре. Но като се увери, че няма грешка, възкликна още по-силно и след миг всички знаеха новината и почнаха да честитят на Хуан Пабло; някои бяха искрени, други го правеха с добре прикрита завист.

— От доста време насам приятелят Вилялонга готвеше тая работа. Днес бе толкова настоятелен, че не можах да му откажа.

— Толкова потаен си бил!

От всички страни на камарата, искам да кажа на кафенето, дойдоха хора да поздравят губернатора, а сервитьорът, комуто Хуан Пабло дължеше пари за консумацията за повече от пет месеца, се почувствува тъй доволен, сякаш му се беше паднала печалба от лотарията. Дори собственикът на заведението дойде да стисне ръката на постоянния си клиент, като го помоли да настани на някаква служба в провинцията едно негово много начетено братовчедче.

— Не казвам нито да, нито не, дон Хосе. Ще видим. Имам купища ангажименти. Известно ви е, че ще сторя невъзможното, за да ви услужа. На вашите заповеди съм.

Тая вечер страданията и мъките, които бе изпитвал месеци наред, човекът компенсираше с наслади. Всички наоколо го гледаха със смесица от учудване и уважение, както се гледа някой, който е бил или е на път да стане нещо на тоя свят. По всички въпроси, които се повдигнаха в компанията, Рубин изрече най-мъдри мисли. Налагаше се да подобри морала на провинциалната администрация, да премахне злоупотребите; особено настоя за премахването на злоупотребите. Планът му за действие бе много политичен… Да отстъпва, да отстъпва, докъдето е възможно, да изпие до дъно чашата на търпението и когато разбере как точно стоят нещата, да вдигне тоягата и строши гръбнака на всеки, който не се подчинява. Трябва да се уважават всички институции, върху които се крепи общественият ред. Когато развращаващият материализъм се разпространява, редно е да се насърчава вярата и да се подкрепят почтените съвести. Що се отнася до неговата провинция, професионалните революционери ще трябва хубаво да си помислят, преди да се решат да проповядват някои свои идеи. Какъв характер! С една дума, испанският народ е необразован и не трябва да се допусне наивниците да бъдат лъгани от няколко негодници. Мнозинството е добро, но има много глупаци и наивници, правителството е длъжно да бди, за да не бъдат измамени глупаците… Колкото до морала на администрацията, не е нужно и да се говори. Някои неща на него не му минават и няма да минат. Вече казал на Вилялонга, че приема при условие да не му пречат в преследването и изтреблението на мошениците. „Ще пратя в местния затвор вързани един за друг много от тия, които сега се разпореждат… Аз съм си такъв — или ме приемаш, или не ме приемаш.“