Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Дон Басилио беше един от тези, които се радваха искрено на щастието , сполетяло Хуан Пабло. Тоя път не беше от неговия бранш , и следователно не му завиждаше. Ако ставаше дума за икономическо управление на някоя провинция, на дон Басилио щеше да му бъде мъчно заради чуждия късмет. Но печелившият билет все не му се падаше… Истината е, че министърът го бе натоварил с една работа, от която му се виеше свят. Проект за правилник за събиране на промишлените данъци … „Винаги на мен се падат тия задачи.“ Случи се в секретариата да не знаят данните за еди-какво си… „А, Каня сигурно знае!“ В конгреса искат отчет за състоянието, в което се намират финансите. Страхотна бъркотия! Никой нищо не знае… „А, я да видим… Каня…“ И Каня им спестява грижите. Министърът иска да му докладват докъде е стигнала работата с фискалния регистър, който е великото средство за установяване на укритите богатства… Цялата къща нагоре с краката; тук търси, там търси. Докато някой се сети и каже: „Тая работа е за Каня…“ Така и става, сякаш Каня е правил първите проучвания за фискалния регистър. С една дума, ако за нещастие дон Басилио изчезнеше, Министерството на финансите щеше да се срути като сграда без основи.

Леополдо Монтес искаше Рубин да го вземе за секретар, но това не беше лесно.

— Ще кажа на Вилялонга, момче. Мисля, че ще ми дадат готов секретар… Ще видим дали няма да те настаня за полицейски инспектор.

Други от компанията завиждаха и въпреки че поздравяваха щастливеца и го ласкаеха, в същото време правеха прогнози за трудностите, които щеше да срещне в управлението на своя остров. Ласкателството и завистта, жаждата за забогатяване, любопитството и слабостта към новините увеличиха значително състава на компанията във времето между назначението на Рубин и заминаването му. Трябваше да се потруди доста, докато уреди нещата си и се снабди с дрехи. Притесняваха го и му пречеха и семейните разправии, тъй като Рефухио, която вече се държеше като губернаторша и се бе сбогувала с приятелките си, обещавайки да помогне на целия човешки род, се вледени, когато нейният човек й каза, че не може да я вземе. Физиономии, плач, препирни, оплаквания, викове…

— Но, скъпа моя, дай си сметка за положението, не бъди такава. Нима не разбираш, че не мога да се явя в столицата на моята провинция с жена, която не е моя съпруга? Какво ще каже висшето общество, какво ще каже простолюдието, буржоазията?!… Авторитетът ми ще падне и няма да можем да останем там. Невъзможно е. Хубава работа щеше да се получи, ако един губернатор, чиято мисия е да бди над обществения морал, дадеше подобен пример. Натовареният със задачата да кара хората да уважават всички закони престъпва и най-елементарните! Чудесно щеше да функционира обществото, ако представителят на властта почнеше да проповядва на практика незаконното съжителство! Не се намираме сред диваци… Съгласи се, че не може да стане. Ти оставаш тук и ще ти пращам всичко, от което имаш нужда. Но колкото до провинцията, не стъпвай… защото ако посмееш, твоето сладурче ще се види принудено да те залови… знаеш, че съм човек с характер… да те залови и да те изпрати обратно тук по етапен ред.

Фортуната долови шум зад вратата и чу някой да пита:

— Може ли?

— Влезте, дон Сехисмундо — отвърна тя, като позна управителя на аптеката.

И той влезе с усмихнато лице и с важния вид на човек, който знае, че е полезен. Младата жена седеше в леглото, облечена с пеньоар и с кърпа на главата. „Колко е красива! — помисли си Балестер, като я поздрави и й стисна ръката. — Сърцето да ти скъса!“

— Вчера не влязохте — любезно му каза тя, — защото не знаех кой е и не исках да ми идват гости. Умирам от страх, а нощем сънувам, че някой идва да ми го открадне. Искате ли да го видите?

До нея, унесен в кротък сън, лежеше новопоявилият се персонаж, чиито преждевременни прелести майката желаеше да покаже на своя приятел. Направи го повече с гордост, отколкото със срам, като отви чаршафите и показа розовото личице и стиснатите юмручета на нежното си дете.

— Колко е хубаво! — възкликна Балестер, като се наведе. — Има на кого да се метне по майчина и бащина линия.

— Два часа, откакто ми е заспало. Ангелче! Ако знаете какъв е разбойник и лакомник! Решил е да си преживее добре живота. Ако можехте да видите как ме гледа… Бедничкото! Много ме обича. Знае, че го обичам повече от себе си и че е всичко за мен.