Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Влезе в кафене „Сигло“ с надеждата да види брат си, но Леополдо Монтес му каза, че Вилялонга, който оглавил управлението за социални грижи и здравеопазване, натоварил Хуан Пабло с една много деликатна и досадна работа. Трябвало да сложи в ред сметките на някакви лазарети и не излизал от службата от сутрин до вечер. Там му носели кафето. Не бе зле за Хуан Пабло директорът да му възлага извънредни задачи, това означаваше доверие, а с доверието идва и повишението. Поговориха за служби и политика и Макси изрече много разумни неща.

Тая зима Рефухио, любимата на Хуан Пабло, бе доста зле с облеклото и не ходеше в кафене „Сигло“, а в „Гайо“ не само защото бе по-близо до дома им (двойката живееше на улица „Консепсион Херонима“), но и поради това, че скромното общество, посещаващо заведението, позволяваше да влизаш в него по домашному или с шал на раменете и кърпа на главата. С Рефухио идваха хора, с които се установяват бързо и лесно приятелски отношения, ако сте съседи или се намирате на една и съща маса. Това бяха един портиер от академията по история със съпругата си и един общински бирник на пазарски сергии със своята съпруга. В неделя последните идваха обикновено с цялото си домочадие: една баба, жертва от 2 май, и седем деца. Кафенето се състоеше от две помещения, отделени с дебела стена и свързани чрез тухлен свод, но въпреки странната си конструкция, подобна на масонска ложа, заведението нямаше неприветлив вид. Във втората зала, където сядаше Рефухио, винаги цареше атмосфера на фамилиарност и поради ограниченото пространство всички посетители образуваха една компания. В нея властвуваше Рефухио, както звезда на деня в елегантен салон. Придаваше си голяма важност и се държеше като дама от висшето общество, стремеше се да бъде остроумна и пускаше шеги, на които останалите бяха длъжни да се смеят. Заемаше винаги централното място в заведението. Когато Макси посещаваше кафенето, снаха му го настаняваше до себе си, глезеше го и му отделяше голямо внимание, обзета от чувства на състрадание и семейна закрила, като си позволяваше също да му говори на „ти“ и да му дава лекарски съвети. Той се оставяше в ръцете й и почти не вземаше участие в разговорите, но мислено правеше умозаключения за всичко, което се приказваше. Една вечер, както си пиеше кафето на масата на Рефухио, потънал в мълчание, забеляза на съседната маса двама мъже, единият от които не му бе непознат. Дълго мисли, докато се досети. Беше Пепе Искиердо, чичото на жена му, с когото веднъж се бе запознал, когато се разхождаше с Фортуната из Рондас. Тъй като в кафене „Гайо“ отношенията бяха доста непринудени, скоро двете маси се приобщиха. В началото поведоха разговор за политика; след това стигнаха до извода, че войната ще свърши поради липсата на пари и тъй като политиката и войната са нишките, с които се тъче историята, заговориха за Френската революция, зловеща епоха, в която според общинския бирник са били гилотинирани множество думи . Бе невъзможно за Искиердо да чуе, че се приказва за история и да не се намеси, понеже откакто стана модел, узна, че Навуходоносор е бил цар, който ядял трева, че дон Хайме влязъл във Валенсия на кон, а Ернан Кортес е бил много непреклонен ендивид , който се забавлявал с палежи на кораби. Глупостите, които тоя човек изрече относно революцията във Франция, предизвикаха смях у мнозина, по-специално у портиера от академията по история, който мяташе към присъствуващите погледи, пълни с презрение, и не желаеше да се изкаже по въпроса, защото това би било равносилно да хвърлиш маргаритки на прасета. Но приятелят на Платон , личност, съвършено непозната на Макси, вероятно бе един от най-ерудираните хора, каквито изобщо са се виждали в това заведение, и щом заговори, веднага завладя вниманието на слушателите. Лицето му бе пъпчиво, вратът му бе като на пуяк и с много голяма адамова ябълка, имаше коса като метла и се изразяваше с думи, съвсем различни от несвързаните приказки на своя приятел.

— На крал Луи XVI — рече той — и на кралица Мария-Антоанета им отрязаха главите, естествено, тъй като не желаеха да дадат свобода на народа. Това бе, естествено, причината за великия преврат, след който промениха всичко, господа, дори имената на месеците, премахнаха старата мярка и въведоха метричната система, премахнаха и религията и служеха литургии, естествено, на богинята Разум.

Умните му думи направиха впечатление на Макси и той веднага се впусна в разговор с Идо дел Саграрио, както се наричаше достопочтеният приятел на Искиердо, за трагичните събития от 1793 година.