Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Не зная причините, приятелко моя, но през последните дни министърката ме пита най-малко шест пъти дали съм ви виждал… „Аз самата няма да отида, каза, но трябва да я наглеждаме, не е редно да я изоставим като куче.“ Затова се реших да дойда и сега се радвам, тъй като виждам, че ме приехте и ще продължим да бъдем добри приятели. Разбрахме се Кеведо да дойде. Да, нека се подготвим, защото понякога тия неща минават добре, друг път — зле. Нищо няма да ви липсва. Изключено е. Трябва да предвидим всички случайности… Ей че памет имам, забравих най-хубавото! — бръкна в джоба си. — Министърката ви изпраща това пликче. Отвън е написана сумата: хиляда двеста петдесет и два реала. Сигурно е рентата, която ви се полага от някакви пари. С една дума, изпитате ли някакво затруднение, независимо какво е то, помислете малко и си кажете: „Към кого да се обърна? Ами към тоя смахнат Сехисмундо.“ Достатъчно е да ми пратите бележчица… Ще гледам да прескачам тук през неделите и всеки път, когато остана свободен, защото сега сме самички с Падиля и разполагам с много малко време. Ако мога, ще идвам всяка сутрин и вечер, разбира се, стига да ми позволите. Но в този недостоен свят човек стига до границата на възможното, а онзи, който я премине, воден от любовта си, пада и се разбива на парчета.

Повтори още веднъж предложенията си и си тръгна, като остави Фортуната с чувството, че не е толкова сама, колкото си мислеше, и че въпреки глупостите и странностите си тоя Сехисмундо има щедро и вярно сърце. Бедната жена много се чудеше защо Аурора не идва да я види и съжали, че не попита управителя за семейство Саманиего. Но нищо, щеше да го стори следващия път.

С промяната на жилището и начина си на живот госпожа Рубин поднови някои напълно прекъснати връзки с роднините и сред тях бе тая с Хосе Искиердо, който в началото вечеряше от време на време със сестра си и племенницата, а накрая, съобразно гениалните си качества на паразит, прекарваше там цялото си свободно време. Фортуната намери чичо си преобразен в нравствено отношение и с ведър дух, какъвто никога не бе виждала у него, уравновесен в думите и излекуван от лудешките си амбиции и от черния песимизъм, който някога го караше непрекъснато да проклина съдбата си. Намерил най-сетне почивка от скиталческия живот, добрият Платон се бе настанил на един камък сред пътя, под сянката на кичесто дърво, отрупано с плодове (достойна картина), и никой не му оспорваше правото да си похапва до насита. По това време в Мадрид нямаше по-добър модел от него и художниците си го оспорваха. Искиердо бе преследван, търсен, непрекъснато получаваше писъмца и бележчици и страдаше, че не притежава няколко тела, за да служи с тях на изкуството. Нямаше на света по-подходяща служба за него, защото, дявол да го вземе, това не бе работа, това бе да ти правят портрет . Работеше художникът, вперил в него очи и душа, също както се гледа годеница. През февруари на 1876 не спираше да разказва на сестра си и племенницата си колко много творби държи в свои ръце. В еди-кое си студио изобразява дядо Господ в момента, в който твори светлината; в друго — крал Хайме на кон, влизащ във Валенсия. На едно място — Навуходоносор на четири крака, на друго — един гол чичо, когото наричат Еней , и баща му в същите одежди. „Най-доброто обаче, което сега рисуваме и изпилваме, както си му е редът, е оная постъпка на Ернан Кортес 323 323 Испански конкистадор (1485–1547). — Б.пр. , когато дава заповед да се изгорят проклетите кораби…“ Нашият човек печелеше добри пари, бе щастлив и компенсираше принудата да стои през деня на едно място, без да мърда, с продължителни разговори вечер в някое кафене, черпейки приятелите. Правеше услуги на племенницата си, като изпълняваше всичките й поръчки, съвместими с артистичните му задължения. Фортуната го пращаше при шивачката си с някакво известие, използуваше го за покупки и други послания. На няколко пъти го изпрати и до големия магазин на Саманиего да й купи плат и дантели за пелените, които шиеше, с изричната заръка да не влиза, когато Аурора е там, защото не искаше да търси приятелството й, след като тя още не бе дошла да я види, а това бе чисто и просто липса на възпитание, иначе казано, свинщина. Щом като дъщерята на Саманиего си имаше причини да се отдръпне, Фортуната също имаше своите да не се унижава. „По-изтънчена е от мен, ама по гордост не може да ме бие.“