Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

Нито една нощ не можа да заспи преди часовника на „Каса Панадерия“ да удари дванадесет. Ясно чуваше ударите, после звуците се отдалечаваха и заглъхваха, сякаш се люлееха във въздуха, за да се върнат отново и се разбият в стъклата на прозореца. Неспокойното съзнание на Фортуната раждаше представата, че вятърът идва на площада да си играе с часовете. Когато часовникът започваше да ги отброява, вятърът улавяше някой от тях и го отнасяше далеч, много далеч… След това се връщаше, описвайки огромен кръг, и ударът отекваше тъй силно, сякаш звънтящият метал се намираше в къщата. Вятърът прелиташе над площад „Майор“ с часа в прегръдките си и се понасяше към двореца и още по-нататък, все едно, че искаше да покаже рожбата си на целия град: „Ето ви дванадесетия час, толкова е красив.“ После свръщаше насам и „даан!“… Ах, това бе последният удар! Сега вятърът се отдалечаваше с мърморене. Друг път младата жена си представяше, че часовниците на „Пуерта дел Сол“ и „Каса Панадерия“ се карат. Почваше единият, другият му отвръщаше. Ударите така се смесваха, че дори самата нощ, която бе родила часа, не можеше да го познае. Дванадесет отсам, дванадесет оттам, надпревара и олелия от камбанни удари. „Сега се чува и часовникът на «Мерсед»… Толкова много часовници, толкова много, а не може да се разбере дали е дванайсет или не…“

За компания и за да има кой да й прислужва, Фортуната нае едно момиченце, дъщеря на приятелка от пазара на леля й Сегунда. Казваше се Енкарнасион и изглеждаше доста възпитана. Господарката й даде наставленията си още първия ден:

— Слушай сега, ако някой непознат, например един слаб господин с нездрав цвят на лицето и малко нещо смахнат, те запита на улицата, дали живея тук, ще му кажеш, че не живея. На никой външен човек няма да отваряш вратата. Щом се позвъни, поглеждаш кой е и идваш да ми съобщиш: „Госпожо, звъни такъв и такъв мъж или такава и такава жена.“ Хубаво си отваряй ушите какво ти казвам. Леля сигурно ти е наредила същото. Знаеш ли какво ще сторим, ако не слушаш? Ще те пратим в затвора. И недей да си мислиш, че ще те пуснат. Ще стоиш там най-малко три години и половина.

Девойчето изпълняваше заповедите от начало до край. Една неделя на вратата се позвъни:

— Госпожо, дошъл е един човек с дълга брада и вид на господин, а гласът му е един такъв, важен .

Фортуната надникна през дупчиците на шпионката. Беше Балестер.

— Кажи му да влезе.

Зарадва се, че е дошъл, искаше й се да узнае какво става в семейството и за какъв дявол Макси се разхожда свободно из улиците.

На добрия фармацевт му бе толкова драго да я види, че чак се смущаваше. Беше с одеждите от сватбата на сестра си, бръснарят го бе сресал на път и черните му къдрици лъщяха от благоуханен брилянтин, обувките му бяха нови, цилиндърът много изискан.

— Как само исках да ви видя! Не смеех да дойда… Но доня Лупе тъй много настояваше, че накрая… Не, не се бойте, Максимилиано няма да открие къде се намирате. Взети са всички мерки да не научи. И да видите, разумът му се възвърна, сега изглежда много разсъдлив, говори смислено и не върши никакви глупости.

Фортуната бе малко объркана, защото въпреки убеждението си, че в състоянието й има известна законност, изпитваше срам, че не може да го скрие пред един приятел на семейство Рубин. Думите на Сехисмундо я накараха да се изчерви:

— Доня Лупе ми заръча да ви кажа, че ако искате, можем да уведомим дон Франсиско де Кеведо… Той е човек, който познава занаята си, внимателен е и много похватен…

— Не зная, ще видим… Ще си помисля… Все още… — замънка тя смутено и сведе очи.

— Как тъй все още? Доня Лупе ми каза, че ще е през март. Сега сме двадесети февруари. Не се отнасяйте лекомислено, току-виж ви изненада… Тия неща трябва да се подготвят своевременно.

След това добави с любезен тон:

— Проявявам жив интерес към вас при всички обстоятелства, при абсолютно всички. Все същият съм си и ако ви потрябва верен и безкористен приятел, спомнете си за мен…

И като повиши глас, рече с патос:

— Не съм се отметнал от нищо, което ви бях казал по-рано.

Но понеже тя не прояви интерес към промяната на разговора, Балестер отново се върна към братския тон:

— Ще си позволя да поговоря с Кеведо. Трябва да се подготвим. Ще му кажа да дойде да ви види. Той е човек, на когото може да се има доверие и, разбира се, че не бива да продумва нищо пред приятеля Рубин.

Фортуната се чудеше на интереса, който според думите на управителя на аптеката проявява към нея вдовицата на Хауреги…